ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ТОМ 2 НА «КАПИТАЛЪТ»
ПРЕПРАТКИ, ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ, ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
(горе)
БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ)
от края на книжния вариант на «Капиталът», том 2, отдел 3
ПОДРОБНИ РАЗЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
от хартиеното издание на „Партиздат“ от 1979 г. и от други произведения на Маркс и Енгелс. Страниците от хартиения вариант са означени в края на всяка бележка
1. Става дума за произведението на Маркс. „Към критиката на политическата икономия“, излязло през юни 1859 г. в Берлин (виж настоящото хартиено издание, том 13; стр. 3—170). — 4.
2. Енгелс не можал да осъществи намерението си да издаде „Теории за принадената стойност“ от К. Маркс като четвърти том на „Капиталът“ През 1905—1910 г. „Теории за принадената стойност“ били издадени от К. Кауцки обаче с редица произволни отстъпления от авторския ръкопис, премествания и съкращения. Новото издание на „Теории за принадената стойност“ беше осъществено на руски език през 1954—1961 г. от Института по марксизъм-леининизъм при ЦК на КПСС. Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“ (IV том на „Капиталът“), част 1, част 11 и част III — 4.
3. От многобройните тетрадки с извадки на Маркс през този период Институтът по марксизьм-ленинизьм при ЦК на КПСС е публикувал част oт извадките на Маркс от руски източници. Виж Архив Маркса и Знгельса, т. XI (М., 1948), т. XII (М. 1952), т. XIII (М. ,1955). - 7.
4. Виж настоящото издание, т. 21, стр. 177—191. —9.
5. Енгелс има предвид писмото на Родбертус до Й. Целер, написано на 14 март, 1875 г. и публикувано за пръв път през 1879 г. в тюбингското списание „Zeitschrift fur die gesammte Staatswissenschaft“ („Списание за държавни науки“) — либерално политико-икономическо списание, което излизало с прекъсвания през 1844—1943 г. в Тюбинген. — 10.
6. „Neue Rhelnische Zeitung. Organ der Demokratie" („Нов рейнски вестник. Орган на демокрацията“) излизал всеки ден в Кьолн под редакцията на Маркс от 1 юни 1818 до 19 май 1849 г. В редакцията влизали Ф. Енгелс, а също и В. Волф, Г. Веерт, Ф. Волф, Е. Дронке, Ф. Фрайлиграт и X. Бюргерс. Боеви орган на пролетарското крило на демокрацията, „Neue Rheinische Zeitung“ играел ролята на възпитател на народните маси, вдигал ги на борба с контрареволюцията. Уводните статии, които определяли позицията на вестника по най-важните въпроси на германската и европейската революция от 1848—1849 г., се пишели обикновено от Маркс и Енгелс. Решителната и непримирима позиция на вестника, боевият му интернационализъм, отпечатването на страниците му на политически разобличения срещу пруското правителство и местните кьолнски власти — всичко това още в първите месеци от съществуването на „Neue Rheinische Zeitung“ ставало причина за кампания срещу вестника от страна на феодално-монархическия и либерално-буржозния печат, както и за преследвания от страна на правителството, които особено се засилили след контрареволюционния преврат в Прусия през ноември—декември 1818 г. Въпреки есички преследвания и създаваните от полицията пречки „Neue Rheinische Zeitung“ смело защитавал интересите на революционната демокрация, интересите на пролетариата. През май 1849 г. в обстановката на общо настъпление на контрареволюцията пруското правителство издало заповед за изгонване на Маркс от Прусия. Екстернирането на Маркс и репресиите срещу другите редактори на вестника станали причина за спиране на неговото издаване. Последният 301 брой на „Neue Rheinische Zeitung“, отпечатан с червено мастило, излязал на 19 май 1849 г. В прощалното обръщение към работниците редакторите на вестника заявяват, че „последната им дума винаги и навсякъде ще бъде: освобождение на работническата класа!“
Критиката в „Neue Rheinische Zeitung“ на речите и действията на Родбертус виж в настоящото издание, т. 5, стр. 100, 101, 165, 280, 439, 415; т. 6, стр. 6. —11.
7. Виж настоящото хартиено издание, т. 4, стр. 67—184. —11.
8. Виж настоящото хартиено издание, т. 6, стр. 427—458. —11.
9. К. Rodbertus. „Sociale Briefe an von Kirchmann. Dritter Brief: Widerlegung der Ricardo’schen Lehre von der Grundrente und Begriindung einer neuen Rententheorie“. Berlin. 1851, S. 87. —12.
10 Виж K. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 3.—12.
11. A Smith. An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations4 A new edition in four volumes. London, 1843. vol. I, p. Ш, 132—12.
12. A. Smith „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“. A new edition in four volumes. London, 1843, vol. I, p. 134. —13.
13. Виж K. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част I, стр. 53 —13.
14. A. Smith. „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“ A new edition in four volumes. London. 1843, vol. I, p. 172—173 —13.
15. Виж K. Маркс „Теории за принадената стойност". Ч ст I, стр. 56.—13.
16. Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част I, стр. 53. —14.
17. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 526—530—/4.
18. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 596-/5.
19. „Невероятен кърпач“ — така нарича Мак-Кълък авторът на брошурата] „Some Illustrations of Mr. M’ Culloch’s Principles of Political Economy“. Edinburgh, 1826. Тази брошура била издадена с псевдонима М. Мулиън; неин автор бил Дж. Уилсън — 15.
20. Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част III, стр, 237—238. —16.
21. Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част III, стр. 25 А—16.
22. Виж настоящото хартиено издание, том 4, стр. 103.—16.
23. L К. Rodbertus-Jagetzow. „Briefe utid socialpolitische Aafsatze\ Herausgegeben von Dr. R. Meyer. Berlin [1881] Bd. I, S. Ill —20.
24. Виж бележка 4.—20
25. Става дума за произведението на Маркс „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част II, гл. 8).—21
26. Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част II, стр. 14—20, 58—65, 178-231, 459—599. — 22.
27. Виж К. Маркс, „Капиталът“, том III, отдели първи и втори. —22.
28. Заглавието е поставено от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС .-25.
29. Виж К. М. ркс. „Капиталът*, том I, отдел седми. —37.
30. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 610—611. —45.
31. Виж [Bailey, Samuel.) The Critical Dissertation on the Nature, Measures, and Causes of Value; chiefly in Reference to the Writings of Nr. Ricardo and his Followers: By the author of Essays on the Formation and Publication of Opinions. London, 1825, p. 72. —115.
32. Държава на инките — съществувала в началото на XV до средата на XVI век на територията на съвременно Перу, робовладелска държава, в която се били запазили значителни остатъци от първобитнообщинния строй.—125.
33. Виж настоящото издание, том 23, стр. 370.—145.
34. „The Economist“ („Икономист“) — английско седмично списание по икономически и политически въпроси, излиза в Лондон от 1843 г.; орган на едрата промишлена буржоазия,—147.
35. A. Smith. „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“. A new edition in four volumes. London, 1843, vol. II, p. 249—2 52.—151.
36. J. Lafor. „Money and Morals: a Book for the Times“. London, 1852, p. 43,44. J. C. L. Simonde de Sismondi. „Etudes sur I’economie politique“. Tome I, Bruxelles, 1837, p. 49 etc.—151,
37. Виж настоящото издание, том 23, стр. 630—637.—152.
38. J. В. Say. „Tгаitè d’economie politique“. Troisifcme edition, Paris, 1817, tome II, p. 433.—162.
39. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 574—575. — 165.
40. Виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част III, стр. 325 —327. — 170
41 Виж настоящото хартиено издание, том: 23, стр. 194. — 171.
42 Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 193.— 171.
43. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 178—188. — 177.
44. Тук и по-нататък на стр. 192—193 Маркс цитира доклада на P. П. Уилямс, лубликуван в „Money Market Review“ („Преглед на паричния пазар“) от 2 декември 1867 г. — 182.
45. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 218—219, 414. — 185.
46. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 436—437, бележка 19(К—186.
47. Маркс изследва системата на капиталистическия кредит в III том на „Капиталът" (виж книжното издание, том 25).— 194.
48. Тук се цитира книгата на А. Потър „Political Economy: its Objects, Uses, and Principles: considered with Reference to the Condition of ihe American People“ New York, 1841. Както личи от увода, по-голямата част от тази книга представлява предимно препечатване (с измененията, направени от А. Потър) на първите десет глави от книгата на Дж. Скроп „Principles of Political Economy“. - публикувана в Англия през 1833 г. — 198.
49. В ръкописа на Маркс се подчертава погрешността на такъв метод на изчисляване времето на оборота на капитала. Посоченото в цитата средно време, в което капиталът прави един оборот (16 месеца), е изчислено при печалба 7 1/2 % върху целия капитал от 50 000 долара. Без печалбата времето на оборота на този капитал ще бъде 18 месеца. — 199.
50. Виж настоящото издание, т. 23, стр. 153. — 200.
51. В случаите, когато Маркс не посочва страниците на цитираното от него издание на произведението на А. Смит, в редакционни квадратни скоби се дават страниците на изданието: A. Smith. An „Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“. A new edition in four volumes. London 1843. — 202.
52. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 215. — 214.
53. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 617—520. — 227.
54. Виж настоящото хартиено издание, том 25, част I, глава XI. — 228.
55. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 631—632. — 229.
56. Маркс има предвид I том на „Капиталът'*. Виж настоящото издание, том 23» стр. 219—226, бележка 25. — 239.
57. Виж настоящото издание, том 23, стр. 640—641. — 240.
58. Виж настоящото издание, том 25, част I, гл I—III. — 240.
59. J. St. Mill. „Essays on some unsettled Questions of Political Economy“. London, 1844, p. 164. — 241,
60. G. Ramsay. „An Essay on the Distribution of Wealth". Edinburgh, 1836, pp. 21— 24.—Ж
61. H. D. Macleod. eThe Elements of Political Economy8, London, 1858, pp.. 76-80. 241.
62. R. H. Patterson. „The Science oi Finance. A practical Treatise“. Edinburgh and' London, 1868, p. 129—144. - 241.
63 . „Манавадхармашастра" — или закони на Many — древноиндийски сборник от религиозни, правни и обредни предписания, които определяли задълженията на всеки индус, съобразно с догмите на брахманизма. Според индийската традиция тези закони били съставени от Ману — митичен родоначалник на хората. Маркс цитира по книгата: „Manava Dharma Sastra, or the Institutes of Manu according to the gloss of Kulluka, comprising the indian System of duties, religious and civil“. Third edition, Madras, 1863, p. 281. — 251.
64. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 267 —274.. — 253.
65. Виж настоящия хартиен том 23, стр. 313—322. — 314..
65 Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 574—575. — 325.
67 Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 124. — 359.
68 Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 126—128. — 360.
69. Виж настоящото хартиено издание, том 13, стр. 111. — 363.
70. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 634—637, 764—765. — 374.
71. По-подробен анализ на „Икономическата таблица“ на Кене Маркс прави в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс. „Теории за принадената стойност“. Част 1, стр. 304—341). — 378.
72. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 599. — 378.
73. W. Roscher. „System der Volkswirtschaft. Band I: Die Grundlagen der Natio-nalokonomie“. Driite, vermehrte tind verbesserte Auflage; Stuttgart und Augsburg, 1858. — 391.
74. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 215—216. — 417.
75. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 124. —- 435.
76. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 605. — 462.
77. J. В. Say. „Lettres a М. Malthus sur differens sujets d’economie politique, notamment sur les causes de la stagnation generate du commerce“. Paris, 120. - 464.
78. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 174. — 505.
79. „Ентшпектор Брезиг“ („Entspektor Brasig“) —- герой на редица произведения на германския писател хуморист Ф. Ройтер (1810—1874). — 507.
80. Френският институт — висш научен институт, който се състои от няколко отделения или академии; съществува от 1795 г. Дестют дьо Траси бил член на Академията на моралните и политически науки. — 513.2-*
81. Изразът „музика на бъдещето" възникнал във връзка с публикуването през 1850 г. на книгата на германския композитор Рихард Вагнер „Художественото произведение на бъдещето“; противниците на възгледите на Р. Вагнер в областта на музикалното творчество влагали ироничен смисъл в този израз. — 519.
82. Виж настоящото хартиено издание, том 23, стр. 619, бележка 64. — 533.
(горе)
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ
азбучен списък на споменати от Маркс и Енгелс лица в тази част на "Капиталът", с посочване на страници, където са споменати.
Цитирни или коментирани в "Капиталът" лица.
В края на бележката за всяко лице са отбелязани и страници в хартиеното издание, в които е споменато лицето.
А
Адамс (Adams), Уйлям Бриджес (1797— 1872) — английски инженер, автор на редица трудове по железопътно строителство. — 182, 181.
Б
Бартън (Barton), Джон (края на XVIII — началото на XIX в,) — английски икономист, представител на класическата буржоазно-политическа икономия. — 240, 241, 411.
Бейкуел (Bakewell), Роберт (1725 — 1795) — английски фермер, животновъд селекционер. — 251.
Бейли (Bailey), Самюел (1791 — 1870) — английски буржоазен икономист и философ; от позициите на вулгарната политическа икономия критикувал трудовата теория за стойността на Рикардо; същевременно правилно забелязал някои противоречия в икономическите му възгледи — 115, 533.
Бернщайн (Bernstein), Едуард (1850 — 1932) — германски социалдемократ, редактор на вестник „Der Sozialdemokrat“ (1881—1890); след смъртта на Енгелс, през втората половина на 90-те години, открито започнал да ревизира марксизма от реформистки позиции: един от лидерите на опортюнистическото крило в германската социалдемокрация и II Интернационал. — 10.
Бесемер (Bessemer), Хенри (1813— 1898) — английски инженер и химик, изобретател на нов икономичен начин за преработване на чугуна в стомана. — 254.
В
Вагнер (Wagner), Адолф (1835—1917) — германски вулгарен буржоазен икономист, представител на така наречената социално-правна школа в политическата икономия, катедър социалист. — 17,
Г
Гуд (Gocd), Уйлям Уолтър — английски фермер, икономист, противник на фритредерството, автор на редица трудове по икономика на селското стопанство. — 249. 250.
Гуч (Gooch), Даниел — председател на управителния съвет на английската железопътна компания „Great Westen Railway Со“. — 191.
Д
Д' Аламбер (D' Alembert), Жан (1717— 1783) — френски философ и математик, един от най-видните представители на буржоазното Просвещение от XVIII в. — 85.
Дер (Daire) Ежеи (1798—1847) — френски буржоазен икономист, издател на съчинения по политическа икономия. — 142, 202, 360.
Дестют дьо Траси (Destutt de Tracy), Антоан Луи Клод, граф (1754 — 1836) — френски вулгарен икономист, философ сенсуалист; привърженик на конституционната монархия. — 468, 505—514.
Дръмънд (Drummond), Виктор Артър Уелингтън (1833—1907) — английски дипломат.— 543, 544
Дюпон дьо Немур (Dupont de Nemours), Пиер Самюел (1739—1817) — френски политически деец и икономист физиократ. — 202.
Е
Едмондс (Edmonds), Томас Роу (1803— 1889) — английски икономист, социалист утопист; използвал теорията на Рикардо за социалистически изводи. — 17.
Енгелс (Engels), Фридрих (1820—1895) (биографични данни). — 3, 4, 5, 8— 11, 17, 21, 23, 25, 299—301.
3
Зьотбер (Soetber), Георг Адолф (1814— 1892) — германски буржоазен икономист и статистик. — 494.
К
Кауцки (Kaulsky), Карл (1854—1938) — германски социалдемократ, публицист, редактор на списание „Neue Zeit“ (1883 —1917); един от лидерите на германската социалдемокрация и на ІІ Интернационал, отначало марксист, след това ренегат, идеолог на най-опасната и вредна разновидност на опортюнизма — центризма (кауцкианство); през Първата световна война — социалшовинист; след Великата октомврийска социалистическа революция открито се обявил против диктатурата на пролетариата и съветската власт. — 10.
Кене (Quesnay), Франсоа (1694—1774)— голям френски икономист, основател на школата на физиократите; по професия лекар. — 107, 142, 201, 202, 211, 359, 377 — 379, 388.
Кери (Carey), Хенри Чарлз (1793— 1879) — американски вулгарен буржоазен икономист, автор на реакционната теория за хармония на класовите интереси в капиталистическото общество. — 373.
Карххоф (Circohhof), Фридрих — германски буржоазен икономист от XIX в. — 191, 192, 255, 258—252, 269, 270.
Козак (Kozak) Теофил — издател на ръкописното наследство на Родбертус. — 10.
Корбет (Korbel), Томас — английски буржоазен, икономист от XIX в. — 150, 151.
Курсел-Сеньой (Courcelle-Seneuil) Жан Гюстав (1813—1892) — френски буржоазен икономист, автор на редица трудове по икономика на промишлените предприятия, както и по въпросите на кредита и на банките. — 251.
Л
Лавеле (Laveleye), Емил Луи Виктор дьо (1822—1892) — белгийски буржоазен историк и икономист. — 258.
Лаверн (Lavergne), Луи Габриел Леонс Гило дьо 1809—1880) — френски буржоазен политик и икономист, автор на редица трудове по икономика на селското стопанство. — 251.
Лавоазие (Lavoisier), Антоан Лоран (1743—1794) — бележит френски химик; опровергал хипотезата за съществуване на флогистон; занимавал се и с проблеми на политическата икономия и статистиката. — 18, 20.
Лалор (Lalor - Лейлър), Джон (1814—1856) — английски буржоазен публицист и икономист. — 151, 154, 155.
Ларднър (Lardner), Дайонайсиес (1793— 185;}) — английски учен, автор на голям брой популярни трудове в областта на природните науки, философията и политическата икономия. - 182, 183, 191-193.
Ласал (Lassale), Фердинанд (1825— 1864) — германски дребнобуржоазен публицист, адвокат, през 1848—1849 г. участвувал в демократическото движение в Рейнска провинция; в началото на 60-те години се присъединил към работническото движение и бил един от основателите на Общогерманския работнически съюз (1863); подкрепял политиката на обединяване на Германия „отгоре“ под хегемонията на Прусия; сложил началото на опортюнистическото течение в германското работническо движение. — 11.
Ленге (Linguet), Симон Николà Анрѝ (1736— 1794) — френски адвокат, публицист, историк и икономист, критикувал физиократите и буржоазния либерализъм от феодално-абсолютистки позиции, като правил обаче и редица дълбоки критически бележки за буржоазните свободи и собствеността. — 378.
Ли (Lee), Натанаел (1653—1692) — английски драматург. — 141.
Лист (List), Фридрих (1789—1846) — германски вулгарен буржоазен икономист, проповедник на крайния протекционизъм. — 11.
Льо Трон (Le Trosne), Гийом Франсоа (1728—1780) — френски икономист физиократ. — 202.
М
Мабли (Mably), Габриел (1709—1785) — бележит френски социолог, представител на утопичния уравнителен комунизъм. — 378,
Майер (Meyer), Рудолф Херман (1839— 1899) — германски буржоазен икономист и публицист; биограф на Родбертус. — 9, 10, 17.
МакКълък (MacCoulloch), Джон Рамси (1789—1864) — английски буржоазен икономист, вулгаризатор на икономическото учение на Рикардо, върл апологет на капитализма. - 15, 261, 410.
Маклеод (MacLеod), Хенри Дънинг (1821—1902) — английски вулгарен буржоазен икономист, развивал така наречената капиталотворческа теория за кредита. — 241.
Малтус (Malthus), Томас Poбepт (1766—1834) — английски свещеник, икономист, идеолог на обуржоазилата се земевладелска аристокрация, апологет на капитализма, проповедник на човеконенавистническата теория за Излишното свръхнаселение. — 464..
Маркс (Marx), Жени, родена фон Вестфален (1814—-1831) — жена на Карл Маркс, негов верен приятел, съратник и помощник. — 22.
Маркс (Marx), Карл (1818—1883) (биографични данни). — 3, 4,5—22, 31, 85, 126, 299-300, 353.
Маркс-Евелинг (Marx—Aveling), Елеонора (1855—1898) — бележита деятелка на английското и международното работническо движение; най-малката дъщеря на Маркс; от 1884 г. жена на Е. Евелинг. — 8, 10.
Мил (Mill), Джеймс (1773-1836) - английгки буржоазен икономист и философ, вулгаризатор на теорията на Рикардо. — 261, 533.
Мил (Mill), Джон Стюърт (1806— 1873) — английски буржоазен икономист и философ позитивист, епигон на класическата школа в политическата икономия. — 241, 411.
Мюлер (Miiller), Адам Хайнрих (1779—1829) — германски публицист и икономист, представител на така наречената романтична школа, която изразявала интереси на феодалната аристокрация; противник на икономическото учение на Адам Смит. — 198.
Н
Нюмън (Newman), Самюел Филипс (1797—184 >) — американски буржоазен философ и икономист. — 166.
0
Окман (Oakman) — касиер на акционерното дружество в Търнърс Фолс (САЩ). - 544.
Оуен (Owen), Роберт (1771—1858) — велик английски социалист утопист. — 16.
П
Патерсън (Patterson), Робърт Хугърт (1821—1886) — английски публицист и вулгарен буржоазен икономист. — 241.
Потър (Potter), Алонзо (1800—1865) — американски епископ, преподавал теология в редица учебни заведения. — 198,199.
Пристли (Priestley), Джозеф (1733— 1804) — известен английски химик, философ-материалист и прогресивен обществен деец, идеолог на радикалната част от английската буржоазия през периода на промишлената революция; през 1774 г. откил кислорода. — 18—20.
Прудон (Proudhon), Пиер Жозеф (1809— 1865) — френски публицист, икономист и социолог, идеолог на дребната буржоазия, един от родоначалниците на анархизма. — 10, 16, 410, 456.
Р
Рамсей (Ramsay - Рамси), Джордж (1800-1871) — английски икономист, един от последните представители на класическата буржоазаа политическа икономия, — 170, 241, 410, 411, 456, 459.
Pay (Rau) Карл Хайнрих (1792—1870) — германски вулгарен буржоазен икономист, по отделни въпроси споделял възгледите на Смит и Рикардо. — 11.
Рейвънстоун (Ravenstone), Пирси (ум. в 1830 г.) — английски икономист рикардианец, защищавал интересите на пролетариата, противник на малтусианството. — 17.
Рикардо (Ricardo), Дейвид (1772—1823) — английски икономист, виден представител на класическата буржоазна политическа икономия. — 14-17, 19-22, 163, 228, 230, 231, 233, 236, 267, 240-241, 313, 409, 410, 505.
Родбертус-Ягетцов (Rodbertus-Jagetzow), Йохан Карл (1805—1875) — германски вулгарен икономист и политически деец, идеолог на обуржоазилото се пруско юнкерстео, проповедник на реакционните идеи на пруския „държавен социализъм“. - 10-11, 13-18, 23-22, 433.
Роско (Roscoe,) Хенри Енфилд (1833— 1915) — английски химик, автор на редица ръководства по химия. — 18.
Рошер (Roscher), Вилхелм Георг Фридрих (1817—1894) — германски вулгарен икономист, основател на така наречената историческа школа в политическата икономия. — 391.
С
Сей (Say), Жан Батист (1767-1832) — френски вулгарен буржоазен икономист, пръв системно изложил апологетичната теория за „трите фактора на производството“. —163, 410, 411, 464.
Сениор (Senior), Насау Уйлям (1790— 1864) — английски вулгарен буржоазен икономист, апологет на капитализма; бил против намаляване на работния ден. — 462.
Сасмонди (Sismondi), Жан Шарл Леонар Симонд дьо (1773—1842) — швейцарски икономист, дребнобуржоазен критик на капитализма, виден представител на икономическия романтизъм. — 20, 121, 151, 411, 464.
Скроп (Scrope), Джордж, Джулиъс Полет (1797—1876 — английски буржоазен икономист, противник на малтусианството; геолог, член на парламента, — 199, 200.
Смит (Smith), Адам (1723—1790) — английски икономист, един от най-големите представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 5, 9, 13—14, 16, 17,151, 179, 201-221, 228-230, 233, 241, 363, 378—399, 401-404, 403-411, 430, 448, 457, 460, 500, 501, 513, 520.
Стърок (Sturrock), Арчибалд — началник на службата по тракцията в английската железопътна компания „Great Northern Railway С°“. — 192.
Cтюърт (Steuart), Джеймс (1712—1780) — английски буржоазен икономист, един от последните представители на меркантилизма, противник на количествената теория за парите. — 12.
Т
Тейлър (Туюг), Едуард Бърнет (1832—-1917) — виден английски етнограф, създател на еволюционната школа в историята на културата и в етнографията. — 462.
Томпсън (Thompson), Уйлям (окт. 1785— 183S) — ирландски икономист, социалист утопист, последовател на Р. Оуен; използвал теорията на Рикардо за социалистически изводи. - 17, 339-340.
Тук (Тооке), Томас (1774-1858) — английски буржоазен икономист от класическата школа в политическата икономия, критик на теорията за парите на Рикардо. — 81, 122, 346, 347 - 498, 500, 501, 503.
Тюргò (Turgot), Ан Poбep Жак (1727— 1781) — френски икономист и държавник; един от видните представители на школата на физиократите; генерален контрольор на финансите (1774—1776). — 202, 360, 379.
У
Уейланд (Wayland), Френсис (1796—1865) - автор на популярни учебници по етика, политическа икономия и други науки; президент на университета в американския град Провидънс, свещеник. — 239.
Уилямс (Williams), Ричард Прайс — английски инженер, специалист по икономика на железопътния транспорт, — 182, 193.
Ф
Фулъртън (Fularton), Джон (1780—1849) — английски буржоазен икономист, автор на трудове по въпросите на паричното обръщение и кредита, противник на количествената теория за парите. — 525.
X
Ходскин (Hodgskin), Томас (1787— 1869) — английски икономист и публицист, защитавал интересите на пролетариата и критикувал капитализма от позициите на утопичния социализъм; използвал теорията на Рикардо за социалистически изводи. — 17, 257, 258.
Холдсуорт (Holdsworth), У. А. — английски адвокат. — 185, 190.
Ц
Целер (Zeller), Й. — германски икономист. — 10.
Ч
Чалмърс (Chalmers), Томас (1780— 1847) — английски протестантски теолог и буржоазен икономист, последовател на Малтус. — 166.
Чупров, Александър Иванович (1842— 1908) — руски буржоазен икономист и статистик, специалист по икономика на железопътния транспорт; либерален обществен деенц и публицист. — 59.
Ш
Шеле (Scheele), Карл Вилхелм (1742— 1786) — шведски химик — 18, 19.
Шербюлие (Cherbttliez), Антоан Елизе (1797—1869) — швейцарски икономист, последовател на Сисмонди, свързвал теорията на Сисмонди с елементи от теорията на Рикардо. 411.
Шефле (Schäffle), Алберт Еберхард Фридрих (1831—1903) — германски вулгарен буржоазен икономист и социолог, във връзка с излизането на І том на „Капиталът“ от К. Маркс започнал да проповядва класов мир и „сътрудничество“ между буржоазия и пролетариат. — 10, 537.
Шорлемер (Schorlemmer), Карл (1834—1892) — голям германски химик органик, професор в Манчестър; материалист диалектик; член на Германската социалдемократическа партия; приятел на Маркс и Енгелс. — 18.
Щ3-*
Щайн (Sten), Лоренц (1815—1890) — германски юрист, държавовед, историк, вулгарен икономист. — 174
Щорх, Андрей Карлович (Хенрих) (1766—1835) — руски икономист, статистик и историк, член на Петербургската академия на науките, епигон ма класическата буржоазна политическа икономия, — 161, 410, 411, 457.
(горе)
УКАЗАТЕЛ
на цитирана и споменавана литература
и нейни автори от книги, парламентарни отчети и приодични издания.
(В квадратни скоби са поставени разгадани имена на автори на анонимно излезли книги.
Умаленият шрифт е оригинарният на съответен език, който са ползвали авторите.)
Чупров, А. Железнодорожное хозяй-ствс. Том I. Его зкономические особенности и его отношения к инересам страны. Москва, 1875
(Чупров, А. Железопътно стопанство. Том 1. Неговите икономически особености и отношенията му към интересите на страната. Москва, 1875). - 59.
Adams, W. В. Roads and rails and their sequences, physical and moral London, 1862
(Адамс, У. Б. Пътища и релси, тяхното физическо и морално износване. Лондон, 1852). - 182,184.
[Bailey, S.] A Critical dissertation on the nature, measures, and causes of value; chiefly in reference to the writings of Mr. Ricardo and his followers. By the author of Essays on the formation and publications of opinions. London, 1825
([Бейли, C.] Едно критическо изследване за природата, мерките и причините за стойността; главно във връзка с трудовете на г. Рикардо и неговите последователи. Съчинение на автора на „Очерци за формирането и публикуването на мненията“. Лондон, 1825). — 115.
Barton, J. Observations on the circum, stances which influence the condition of the labouring classes fo society. London, 1817
(Бартон, Яж. Бележки за обстоятелствата, които влияят върху положението, на трудещите се класи на обществото. Лондон, 1817). — 241.
Chalmers, Th. On political economy in connexion with the moral state and moral prospects of society. Second edition. Glasgow, 1832
(Чалмърс, T. За политическата икономия във връзка с нравственото състояние и нравствените перспективи на обществото. Второ издание. Глазгоу, 1832) - 163.
Corbet, Th. An Inquiry into, the causes and modes of the wealth of individuals ; or the Principles of trade and speculation explained. London, 1841
(Корбет, T. Изследване за причините на богатството на отделни лица и за начините на неговото придобиване; или Обяснение на принципите на търговията и спекулата. Лондон, 1811). — 150.
Courcelle-Seneuil, J. G. Traitè thèorique et pratique des entreprises industrielles, commerciales et agricoles ou M nuel des. affaires. Deuxi6me edition. Paris, 1857
(Курсел-Сеньой, Ж. Г. Ръководство за теоретическо и практическо изучаване на промишлени, търговски и земеделски предприятия, или Наръчник на деловия човек. Второ издание. 11а иж, 1857). — 254.
Destutt de Tracy, A. L. C. Elemens d’ideologie. IV-e et V-e parties. Traite de la volonte et de ses effets. Paris, 1826
(Дестют дьо Траси, A. Л. K. Елементи на идеологията. Части IV и V. Трактат за волята и нейните действия. Париж, 1826). — 5J6 - 510, 512 - 514.
Dupont de Nemours, P. S. Maximes du docteur Quesnay, ou Resume de ses principes d'6conomie scciale. В книгата: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. DaJre. Partie I, Paris, 1846
(Дюпон дьо Немур, П. С. Максими на доктор Кене или Резюме на неговите принципи на социалната икономика. В книгата: Физиократи. С встъпителна статия и коментарии от Е. Дер. Част I. Париж, 1846). — 202.
Good, W. W. Political, agricultural and commercial fallacies; or, the prospect of the nation after twenty years’ „free-trade“. London [1866]
(Гуд, У. У. Заблуждения в областта на политиката, селското стопанство и търговията, или перспективите на нацията след двадесет години „свободна търговия“. Лондон, [1866]). - 250.
Hodgskin, Th. Popular political economy. Four lectures delivered at the London Mechanics’ Institution. London, 1827
(Ходскин, Т. Народна политическа икономия. Четири лекции, четени в Лондонската работническа школа. Лондон, 1827). — 17, 257.
Holdsworth, W. A. The Law of landlord and tenant, with a copious collection of useful forms. London, 1857 (Холдсуърт, У. А. Законодателството за лендлордовете и арендаторите с приложени копия от полезни образци. Лондон, 1857.) — 185, 190,
Kirchhof, F. Handbuch der landwirt-schaft lichen Betriebslehre. Ein Leit-faden fur praktische Landwirthe zur zweckmafiigen Einrichtung und Verwaltung der Landgiiter. Dessau— Dresden, 1852
(Кирххоф, Ф. Наръчник по водене на селското стопанство. Справочник за земеделци практици за целесъобразно организиране на селските имоти и тяхното управление. Десау — Дрезден, 1852). - 191, 192, 255, 258-261, 270.
Lalor, J. Money and morals; a book for the times. London, 1852
(Лалор, Дж. Пари и нрави. Книга за нашето време. Лондон, 1852). — 151, 153, 154.
Lardner, D. Railway economy: a treatise on the new art transport, its management,. prospects, and relations, commercial, financial, and social. London, 1850
(Ларднър, Д. Железопътно стопанство. Трактат за новия вид транспорт, за неговото управление, за неговите перспективи и неговите търговски, финанансови и социални отношения. Лондон, 1850). - 182, 191, 192-193.
Laveleye, E. de. Essai sur I’economie. rurale de la Belgique. Deuxi^me Edition. Paris — Bruxelles — Leipzig, 1863
(Лавеле, Е. дьо. Очерк за селското стопанство на Белгия. Второ издание. Париж—Брюксел— Лайпциг, 1863) — 258.
Lavergne, L. de. The Rural economy of England, Scotland and Ireland. Translated from the French. Edinburgh and London, 1855
(Лаверн, Л. дьо. Селското стопанство на Англия, Шотландия и Ирландия. Превод от френски. Единбург и Лондон, 1855). - 251.
Le Trosne, G. F. De l’interet social, par rapport a la valeur, a la circulation, a rindustrie et au commerce inte-rieur et exterieur. В книгата; Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Partie II. Paris, 1846
(Льотрон, Г. Ф. За обществената изгода във връзка със стойността, обръщението, промишлеността, вътрешната и външната търговия. В книгата: Физиократи. Встъпителна статия и коментари от Е. Дер, Част II. Париж, 1846). - 202.
Macleod, Н. D. The Elements of political economy. London, 1858
(Маклеод, X. Д. Основи на политическата икономия. Лондон, 1859). — 241.
Manava Dharma Sastra, or the Institutes of Manu according to the gloss of Kulluka, comprising the indian system of duties religious artd civil. Third edition. Madras, 1863
(Манава Дхарма Шастра, или законите на Ману по коментари на Кулък, съдържащи система от религиозни и граждански задължения на индусите. Мадрас, 1863). - 231.
Marx, К. Das Elend der Philosophie. Antvvort auf Proudhons „Philosophie des Elends“. Deufsch vonE. Bernstein und K. Kautsky. Mit Vorwort und Noten von Friedrich Engels. Stuttgart, 1885
(Маркс, K. Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ на Прудон. Превод на немски език на Е. Бернщайн и К. Кауцки. С предговор и бележки от Фридрих Енгелс. Щутгарт, 1885). — 10
Marx, К. Das Kapital. Kritik der po-litischen Oekonomie. Erster Band. Buch L Zweite verbesserte Auflage. Hamburg, 1872
(Маркс, K. Капиталът. Критика на политическата икономия. Том първи. Книга I, Второ, поправено издание. Хамбург, 1872). - 4, 9, 14, 18, 29, 33, 34, 38, 42, 45,54, 57, 73, 86, 109, 122, 133, 136, 144, 152, 162, 165, 168, 173, 175, 177, 185, 186, 194, 200, 214, 216, 220, 227, 229, 239, 240, 253, 314, 323, 325, 337, 342, 348, 359, 370, 372, 374, 378, 404, 417, 435, 462, 506, 515, 528, 533, 536.
[Marx, К.] Lohnarbeit und Kapital. In „Neue Rheinische Zeitung“, April 1849
(Маркс, K. Наемен труд и капитал. Напечатано в „Neue Rheinische Zeitung". Април, 1849).-11.
Marx, К. Misere de la philosophie. Reponse a la philosophie de ia misere de M. Proudhon. Palis — Bruxelles, 1847
(Mаркс, K, Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ на г. Прудон.. Париж — Брюксел, 1847). — 11,, 16-17, 20.
Marx, К. Zur Kritik der politischen Oekonomie. Erjtes Heft. Berlin, 1859
(Маркс, K. Към критиката на политическата икономия. Свитък първи. Берлин, 1859). — 4, 363.
Mayer, R. Der Emanripationskampf des^ vierten Standes. Berlin, 1874
(Maйep, P. Освободителната борба на четвъртото съсловие. Берлин, 1874). — 10, 11.
Mill, J. St. Essays on some unsettled questions of political economy. London, 1844
(Мил, Дж. Ст. Очерци по някои нерешени въпроси на политическата икономия. Лондон. 1844). — 241.
Müller, A. Н. Die Elemente der Staats-1 kunst. Theit III. Berlin, 1809
(Мюлер, A. X. Основи на изкуството на държавното управление, Част III., Берлин 1809). — 198.
Newman, S. Ph. Elements of political5 economy. Andover and New York,. 1835
(Нюмън, C. Ф. Основи на политическата икономия, Ню Йорк, 1835). — 166.
Patterson, R. H. The Science of finance. A practical treatise. Edinburgh and London, 1868
(Патерсън, P. X. Наука за финансите. Практически курс. Единбург и Лондон, 1868). — 241.
Potter, A. Political economy: its objects, uses, and principles: considered with reference to the condition of the american people. New York, 1841
(Потър, А. Политическа икономия: нейният предмет, предназначение и принципи, разгледани с оглед на жизнените условия на американския народ. Ню Йорк, 1841). - 198 - 199.
Qaesnay, F. Analyse da Tableau economique. В книгата: Physiocrates, Avec tme introduction et des com-mentaires par E. Daire. Partie І. Paris, 1846
(Кене, Ф. Анализ на икономическата таблица. В книгата : Физиократи. С встъпителна статия и коментарии от Е. Дер. Част І. Париж, 1846). — 142, 202.
Quesnay, F. Dialogues sur le commerce 5 et sur les tfavaux des artisans. B книгата: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Partie I. Paris, 1846
(Кенe, Ф. Диалози за търговията и труда на занаятчиите. В книгата: Физиократи. С встъпителна статия и коментарии от Е. Дер. Част I. Париж, 1816) — 142, 359, 360.
Ramsay, G. An Essay on the distribution of wealth. Edinburgh, 1836
(Рамсей, Дж,Едно есе за разпределението на богатството. Единбург, 1836). — 241, 410, 450.
Ravenstone P. Thoughts on the funding system, and its effects. London, 1824
(Рейвънстон, П. Мисли за системата на държавните дългове и нейните последици. Лондон, ’ 1824). - 17.
Ricardo, D. On the principles of political economy, and taxation. Third edition, London, 1821
(Рикардо, Д. За принципите на политическата икономия и данъчното облагане. Трето издание, Лондон, 1821). — 162, 228, 236, 239, 240, 409, 505.
Rodbertus-Jagetzow, I. К. Briefe und socialpoiitische AufsStze. Herausge-" geten von Dr. R. Мгуег. Band I. Berlin [1881]
(Родбертус-Ягетцов, И. K. Писма и социално-политически статии. Издание на д-р Р. Майер. Том І, Берлин [1881]). —10, 11, 20.
Rodbertus-Jagetzow, K. Das Kapital. Vierter socialer Brief an von Kirch-mann. Herausgegeben und einge-leitet von Th. Kozak. Berlin, 1884
(Родбертус-Ягетцов, K. Капиталът. Четвърто социално писмо до фон Кирхман, Издадено и придружено с предговор от Т. Козак. Берлин, 1884). — 10.
Rodbsrtus, I. К. Sociale Briefe an von Kirchmann.. Dritter Brief : Wider-legung der Ricardo’schen Lehre von der Grundrente und Begriindung einer neuen Rententheorie. Berlin, 1851
(Родбертус, И. K. Социални писма до фон Кирхман. Трето писмо: Опровержение на учението на Рикардо за поземлената рента и обосноваване на нова теория за рентата. Берлин, 1851). — 12.
Rodbertus-Jagetzow, I. К. Zur Erkenh-tniB unsrer staatswirtschaftlichen ZustSnde. Neiibrandenburg und ' Friedland, 1812
(Родбертус-Ягетцов, И. K. Към познаването на нашия икономически строй. Нойбранденбург и Фридланд, 1842) — 10, 14, 22.
Roscher V. System der Volkswirthschaft Band I: Die Grundlagen der Natio-nalokonomie. Dritte, vermehrte und verbesserte Auflage. Stuttgart und Augsburg, 1858
(Рошер, В. Система на народното стопанство. Том I: Основи на политическата икономия. Трето допълнено и поправено издание. Щутгарт и Аугсбург, 1858). — 391.
Roscoe, Н. Е. und Schorlemmer, С. Ausfuhrliches Lehrbuch der Che-mie. Erster Band: Nichtmetaile. Braunschweig, 1877
(Роско, X. E. и Шорлемер, K. Подробен учебник по химия. Том І. Неметали. Брауншвайг, 1877). — 18.
Say, J. В. Lettres à М. Malthus, sur differens sujets d’èconomie politique, notamment sur les causes de la stagnation ginèrèle du commerce. Paris, 1820
(Сей, Ж. Б. Писма до г. Малтус по различни въпроси на политическата икономия, по-специално за причините за всеобщата стагнация в търговията. Париж, 1820). — 464
Say, J, В. Traitè d’èconomie politique, ou Simple exposition de la manière dont se forment, se distribuerit et se consomment les richesses. Troisiètne èdition. Tome II; Paris, 1817
(Сей, Ж. Б. Трактат по политическа икономия, или Просто изложение на начина, по който се създават, разпределят и потребяват богатствата. Трето издание. Том II. Париж, 1817). — 162, 410.
Scrope, G. Principles of political economy
виж Potter. Political economy.
Senior, N. W, Principes fondamentaux de l’èconomie politique, tirès de lemons edites et inedites de Mr. N. W. Senior par le c-te Jean Arrivabene, Paris. 1836
(Сениор, Н. У. Основни принципи на политическата икономия, извлечени, от граф Жан Аривабене от издадени и неиздадени лекции на г. Н. У. Сениор. Париж, 18361 — 452.
Sismondi, J. С. L. Simonds de, Eludes sur l'èconomie politique. Tome І. Biuxelles, 1837
(Сисмонди, Ж. Ш. Л. Симонд дьо. Очерци no политическа икономия. Том І. Брюксел, 1837). — 151.
Sismondi, J, С. L, Simonde de. Nouveauх principes d'èconomie politique, ou De la richesse dans ses rapports avec la population. Tome I. Paris, 18, 9
(Сисмонди, Ж. Ш. Л., Симонд дьо. Нови принципи на политическата икономия, или За богатството в неговото отношение към населението. Том I. Париж, 1819). — 20, 21, 121.
Smith, A. An Inquiry into the nature and causes of the wealth of nations. Ed. E. G. Wakefield. A new edition in four volumes. Vol. I and II. London, 1843
(Смит, А. Изследване на природата и причините за богатството на народите. Издание на Е. Г. Уейкфийлд. Ново издание в четири тома. Томове I и II. Лондон, 1843). — 12, 13, 152, 202-208, 209, 210, 212-217, 220—222. 224, 227, 379—385, 389-392, 395, 396, 399, 408, 500—501.
Saetbeer, A. Edelmetall-Produktion und Werthverhaltniss zwischen Gold und Silber seit der Entdeckung Amerika’s bis zur Gegenwart. Gotha, 1879
(Зьотбер, А. Добивът на благородни метали и съотношението между стойността на златото и среброто от откриването на Америка до наше време. Гота, 1879). 494.
The Source and remedy of the national difficulties, deduced from principles of political economy, in a Letter to Lord John Russell. London, 1821
(Източникът на националните трудности и тяхното разрешение, изведени от принципите на политическата икономия. Писмо до лорд Джон Ръсел, Лондон, 1821), — 15—17.
Storch, Н. Considèrations sur la nature dn revenu national. Paris, 1824
(Щopx, X. Съображения относно природата на националния доход. Париж, 1824). — 411, 457.
Storch, Н. Cours d’èconomie politique, ou Exposition des principes qui determinent la prospèritè des nations. Tome II. St. Petersburg, 1815
(Щорх, X. Кугс по политическа икономия, или Изложение на принципите, които определят благоденствието на народите. Том II. С. Петербург, 1815). — 411.
Thompson, W. An Inquiry into the principles of the distribution of wealth most conducive to human happiness. A new edition. London, 1850
(Томпсън, У. Изследване на принципите за разпределение на богатството, които най-много допринасят за човешкото щастие. Ново издание. Лондон, 1850). — 17, 339—341.
Tooke, Th. An Inquiry into the currency principle ; the connection of the currency with prices, and the expediency of a separation of issue from banking. Second edition. London, 1844
(Тук, T. Изследване на законите на паричното обръщение; връзката на паричното обръщение с цените и целесъобразността на отделянето на издаването на банкноти от банковото дело. Второ издание. Лондон, 1844). — 501.
Turgot. Reflexions sur la formation et la distribution des richesses. В книгата: Oeuvres de Turgot. Nouvelle edition par E. Daire. Tome 1. Paris, 1844
(Тюрго. Размишления относно създаване и разпределение на богатствата. В книгата: Съчинения на Тюрго, Ново издание на Е. Дер. Том I. Париж, 1844). — 202,359—360, 378—379.
Tyler (Tylor), Е. B. Forschungen über die Urgeschichte der Menschhen und die Entwickelung der Civiiisation. Aus dem Englischen von H. Müller. Leipzig!
(Tайлоp, Е. Б. Изследване на праисторията на човечеството и на възникването на Цивилизацията. Превод от английски на Х. Мюлер. Лайпциг). — 462.
Wayland, Fr. The Elements of political economy. Boston, 1843
(Уейланд, Фр. Основи на политическата икономия. Бостон, 1843) — 238—239.
Williams, R. P. On the maintenance of permanent way.
(Уилямс, P. П. 3a поддържането на релсовия път). Доклад до Института на гражданските инженери. 1867.) — 182,192—193.
ПАРЛАМЕНТАРНИ ОТЧЕТИ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИКАЦИИ
East India (Bengal and Orissa famine). Papers and correspondence relative to the famine in Bengal and Orissa, including the report of the Famine Commission and the minutes of the Lieutenant Governor of Bengal and the Governor General of India. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 31 May 1867 (Источна Индия — гладът в Бенгалия и Ориса). Документи и кореспонденция за глада в Бенгалия и Ориса, включително отчета на Комисията за борба с глада и протоколите на вицегубернатора на Бенгалия и генерал-губернатора на Индия. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 31 май 1857 г.). — 152—153.
East India (Bengal and Orissa famine). Papers relating to the famine in Beliar, including Mr. F. R. Cockerell's report. Part III. Ordered, by the House of Commons, to be printed, 31 May 1867 (Източна Индия — гладът в Бенгалия и Ориса). Документи за глада в Бихар, включително отчета на Ф. Р. Кокерел. Част III. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 31 май 1887 г.) — 152—153.
Inidia (Madras and Orissa famine). Return to an adress of the honourable the House of Commons, da-Md 4 July 1867. Ordered, by the Mouse of Commons, to be printed, 30 July 1867 (Източна Индия (гладът в Мадрас и Ориса). Отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 4 юли 1867 г. Публикувно по нареждане на камарата на общините от 30 юли 1867 г.). — 251.
Report from the select committee on bank acts; together with. the proceedings of the committee, minutes of evidence, appendix and index. Part I. Report and evidence, Ordered, by the House of Commons, to be printed, 30 July 1857. (Отчет на специалната комисия по банково законодателство; протоколи на комисията, протоколи на показанията, приложение и индекс. Част I. Отчет и показания. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 30 юли 1857 г.) — 247, 248.
Reports by Her Majesty’s secretaries of embassy and legation, on the manufactures, commerce, & c., of the countries in which they reside. No. 8. London, 1865 (Отчети на секретарите на посолствата и легациите на Нейно Величество относно промишлеността, търговията и т.н. в страните, където те пребивават. № 8. Лондон. 1865). — 256.
Reports by Her Majesty’s secretaries of embassy and legation on the manufactures, commerce, & c., of the countries in which they reside. Part III. London, 1879 (Отчети на секретарите на посолства и легации на Нейно Величество относно промишлеността, търговията и т.н. в страните, където те пребивават. Част III. Лондон, 1879). — 495, 543, 544.
Royal commission on railways. Minutes of evidence taken before the commissioners, March 1865 to May 1866. Presented of both Houses of Parliament by command of Her Majesty. London, 1867 (Кралска железопътна комисия. Протоколи на показанията, дадени пред членове на комисията за периода от март 1865 до май 1866. Представени на двете камари на парламента по нареждане на Нейно Величество, Лондон, 1867). — 150, 162, 163, 182, 186, 191, 192, 266.
ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ
„The Economist“ („Икономист“), Лондон, т. V, ч. І, 8 май 1817 г. — 148. — т. XXIV, 16 юни, 30 юни, 7 юли 1866. — 267.
„Money Market Review“ („Пperлед на паричния пазар“), Лондон, 2 декември 1867 г. — 181—182. — 25 януари 1868 г. — 191.
„Neae Rheinische Zeitung. Organ der Demokratie” („Нов рейнски вестник. Орган на демокрацията“), Кьолн, бр. 24, 24 юни 1848 г.; бр. 34, 4 юли 1848 г.; бр. 56, 26 юли 1848 г.; бр. 99, 10 септември 1848 г.; бр. 100, 12 септември 1848 г.; бр. 138, 9 ноември 1848 г. — 11. — бр. 264—267 и 209, 5—8 и 11 април 1849 г. —11.
„Zeitschrift fur die gesamte Staatswis-senschaft“ („Списание no държавни науки“), Тюбинген, т. 35, 1879. — 10, 11.
(горе)
КЪМ «КАПИТАЛЪТ», ТОМ 2, ОТДЕЛ 3
АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
когато публикуваме нещо ново,
веднага и автоматично на пощата ви ще дойде съобщение.