THE UNITY IN THE UNIVERSE
Theory of Reality; Theory of Theories
» Way In (Formats and Suggestions) »
Авторското право© 2014 принадлежи на Васил Манев.
Контролен номер в Библиотеката на Конгреса на САЩ: 2014910491
ISBN:
Твърда корица 978-1-4990-2684-9
Мека корица 978-1-4990-2686-3
Електронна Книга 978-1-4990-2683-2
Всички права върху продукта са запазени. Никоя част от този продукт не може да бъде възпроизвеждан или предаван в каквато и да било форма или по какъвто и да било начин, електронно или механично, включително фотокопиране, запис или чрез някаква система за съхранение и извличане на информация, без писмено разрешение от собственика на авторските права.
Всички хора и обекти, показани в изображения, са предоставени от Thinkstock. Те са само модели и се използват само за илюстративни, не и за доказателствени цели.
Защитени изображения © Thinkstock.
Тази книга е отпечатана както в България, така и в Съединените американски щати.
Дата на издаване на книжния вариант в България: 06.05.2014
Дата на издаване на книжния вариант в САЩ: 12.03.2014
Дата на издаване на електронния допълнен вариант в България: 21.04.2020
За да получите допълнителна информация относно този продукт и негови производни, свържете се с автора:
manli@abv.bg
За да получите допълнителна информация относно сайтовете, обслужващи този продукт и негови производни, свържете се с нас от тук:
https://www.new-civilization.com/bg/kontakt-abonament Или ОТ ТУК:
ЧАСТ ПЪРВА (сега сте в страницата на тази част)
Въведение
1. За мен
2. Автобиография
3. За тази книга
4. Още нещо
ЧАСТ ВТОРА
Ново изразяване на гравитационната сила относно разстоянието, когато масите са константи
1. Тела, пространство и време (нови дефиниции)
2. Структура на телата
3. Гранични стойности
4. Законът на Нютон за гравитацията
5. Размери на гравитационните системи (планетни, звездни, галактически)
6. Разширяване на закона на Нютон за гравитацията
7. Разширяване на принципа на Архимед
8. Местоположение на масите в гравитационното поле на централната гравитационна маса
9. Експериментална проверка на Принципа на еквивалентността на Айнщайн (ПЕ)
ЧАСТ ТРЕТА
Изразяване на гравитационната сила по отношение на скоростта, когато масите са константи
1. Движение във въздуха
2. Причини за летене
3. Летене без двигатели
4. Летене посредством двигатели
5. Въвеждане на гравитационната сила като центростремителна сила
6. Изразяване на гравитационната сила като функция на скоростта
7. Анализ на силите Fn, Ft, Fnt
8. Анализ на силата Fi
9. Вертикално излитащи машини, използващи гравитационната сила на отблъскване (антигравитация)
10. Още една неизвестна за официалната наука зависимост за олекването на телата
11. Еквивалентни случаи
12. Въртене на планетите около Слънцето и около собствената им ос
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Квантов математически анализ
1. Кратко въведение
2. Хиперреални числа
3. Събиране на хиперреални числа
4. Изваждане на хиперреални числа
5. Сравняване на хиперреални числа
6. Умножаване на хиперреални числа
7. Квантовореални числа
8. Разширяване на множеството на квантовореалните числа
9. Деление на квантовореални числа
10. Квантови функции
11. Графично представяне
12. Граници
13. Безкрайно големи числа
14. Съдържание, засягащо физиката
15. Комплексни числа
ЧАСТ ПЕТА
Принцип на подобието (ПП)
1. Въведение към ПП (новооткрит велик природанен закон)
2. Коефициент на преход между световете за разстояние
3. Реални понятия за „свят“, „космос“, „вселена“, „абсолют“ и пр. и конкретно за световете K(1)P и K(2)P
4. Коефициент на преход за маса
5. Реални понятия за световете K(3)P и K(4)P
6. Квантови свойства
7. Атомни ядра
8. Електромагнетизъм
9. Приложения на ПП
10. Невидими обекти
11. Телепортация
ЧАСТ ШЕСТА
Възникване и развитие на живота
1. Въведение към Възникването на живота
2. Квант (зародиш) на живота
3. Развитие на живота
4. Развитие на клетките
5. Особености при развитието на видовете
6. Външна принуждаваща сила
7. Свръхчовек (Новият биологически вид, по-висш от Хомо Сапиенс)
8. Мъртва материя
ЧАСТ СЕДМА
Изразяване на гравитационната сила в зависимост от разстоянието, когато масите са функции на разстоянието
1. Продължение на Закона на Нютон за гравитацията
2. Извличане на ново съдържание от ПЕ-1 (Принципа на еквивалентността на Айнщайн - 1)
3. Изразяване на масите като функции на разстоянието
4. Изразяване на гравитационната сила в зависимост от разстоянието, когато масите са функции на разстоянието
5. Потенциална енергия
6. Изразяване на масите като функции на разстоянието и скоростта
7. Изразяване на гравитационната сила в зависимост от разстоянието, когато масите са функции на разстоянието и скоростта
8. Събиране на разстояния в Пространство с реално гравитационно поле
9. Събиране на скорости в Пространство с реално гравитационно поле
10. Нови формули за масата
11. Разширяване на критическата зона
12. Зона на преход между световете по разстояние
13. Теоретично определяне на критическата скорост
14. Теоретично доказване противоречивостта на ПЕ-2 (Принципа на еквивалентността на Айнщайн - 2)
15. Зависимости за енергията (нови закони)
16. Преходи между Пространство без гравитационно поле, Пространство с хомогенно гравитационно поле и Пространство с реално гравитационно поле
17. Гравитационни взаимодействия
ЧАСТ ОСМА
Изразяване на гравитационната сила в зависимост от скоростта, когато масите са функции на скоростта
1. Въведение към Изразяването на гравитационната сила
2. Изследване на нормалната гравитационна сила
3. Зона на преход между световете по скорост
4. Формула за хода на времето
5. Продължителност на живота
6. Структура на световете
ЧАСТ ДЕВЕТА
Законът на Платон
1. Въведение
2. Кратък коментар
3. Експериментална проверка на закона на Платон
ЧАСТ ДЕСЕТА
Основни характеристики на магнетизма
1. Накратко за магнетизма
2. Премахване на противоречията при изразяване на магнетизма
3. Природа на магнетизма
ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЯ, ДОПЪЛНЕНИЯ a1
(горе)
ВЪВЕДЕНИЕ
Това е началото на нова епоха,
която ще бъде
ЕПОХА НА ЕПОХИТЕ
1. За себе си
През целият си живот търсех уединение и се надявах, че така ще постигна повече. Лъгал съм се.
Живях достатъчно, но имам задължения към семейството си, към приятелите си и към тези, които вярват в мен.
Искам да направя нещо за тях.
Хората, които ме предадоха, които се отказаха от мен и които ми нанесоха щети, за мен не съществуват.
Надявах се, че ще реализирам всичките си мечти.
Сега разбирам, че няма да успея, но мога да направя следното:
- Да оставя на хората новите знания, които съм придобил от природата.
- Да реализирам някои техни приложения. a2
(горе)
2. Автобиография
Препоръчаха ми да започна тази книга по следния начин:
Да напиша къде съм учил и кой ме е учил.
Няма да постъпя по този начин. Аз съм обикновен човек. Моята автобиография се изразява в това, което съм направил. За много хора е важно къде са учили и кой ги е учил, но за мен това е без значение.
Пиер Ферма е юрист по образование. В свободното си време той се е занимавал с математика и е оставил на човечеството редица математически открития.
Еварист Галоа дори не е завършил средното си образование. Останал е без диплома за средно образование, защото не е могъл да вземе зрелостния изпит по математика. Властта го е убила на двадесет годишна възраст. Независимо от това, той е оставил на човечеството почти цялата съвременна висша математика.
В същото време десетките хиляди учени, които работят в институтите, оставят на човечеството купища книги, без нито едно откритие. В научните трудове на тези хора има само констатации. Те са убедени, че не правят открития, защото всичко е открито.
Съвременните учени се опитват дори на Еварист Галоа да предадат стандартно изразяване.
За него те пишат: Кандидатствал е в института..., но премълчават, че той не е взел зрелостния изпит по математика, че тогава е можело да се кандидатства без диплома за завършено средно образование и че не са го приели да учи в института, в който е кандидатствал.
Също така казват: Еварист Галоа е кореспондирал с Коши. (Коши е един от авторите на съвременния стандартен математически анализ).
Истината е, че Еварист Галоа е изпратил математическата си работа на Коши, с надежда той да помогне, но Коши нищо не е разбрал от работата на Еварист Галоа и не му е помогнал.
В повечето случаи нетипичните изяви на хората, които се занимават с наука, се дължат на образователната система, но има и изключения. Убеден съм, че образователната система трябва да притежава следната структура:
От първи до четвърти клас младите хора трябва да се обучават в самостоятелни училища, наречени начални. В тях младите хора трябва да се наричат ученици. Учениците трябва да се научат да говорят правилно, да пишат правилно, да мислят правилно и да придобият общи знания за всичко. В края на четвърти клас младите хора трябва да получават дипломи за завършено начално образование, в които да е описано какви възможности за реализация им дават. Преподавателите в началните училища трябва да се наричат начални учители. Хората, завършили начално образование, в зависимост от резултатите, които те дават, трябва да получават права, независимо от възрастта им.
От пети до осми клас младите хора трябва да се обучават в самостоятелни училища, наречени прогимназии. В тях младите хора трябва да се наричат прогимназисти. Обучението им трябва да е насочено към увеличаване на общите им знания във всички посоки, но трябва да се обръща внимание и на предпочитанията им. В края на осми клас младите хора трябва да получават дипломи за завършено прогимназиално образование, в които да е описано какви възможности за реализация им дават. Преподавателите в прогимназиите трябва да се наричат прогимназиални учители. Хората, завършили прогимназиално образование, в зависимост от резултатите, които те дават, трябва да получават права, независимо от възрастта им.
От девети до единадесети клас младите хора трябва да се обучават в самостоятелни училища, наречени гимназии. В тях младите хора трябва да се наричат гимназисти. Обучението им трябва да се извършва в специализирани паралелки, в които трябва да се набляга на специалността и да се допълват общите им знания за всичко. В края на единадесети клас младите хора трябва да получават дипломи за завършено гимназиално образование, в които да е описано какви възможности за реализация им дават. Преподавателите в гимназиите трябва да се наричат гимназиални учители. Хората, завършили гимназиално образование, в зависимост от резултатите, които дават, трябва да получават права, независимо от възрастта им.
След гимназиите младите хора трябва да се обучават в самостоятелни училища, наречени институти. В тях младите хора трябва да се наричат студенти. Обучението им трябва да е напълно специализирано (само по специалността). В края на обучението младите хора трябва да получават дипломи за завършено висше образование, в които да е описано какви възможности за реализация им дават дипломите. Завършилите висше образование може да бъдат лекари, учители, инженери, химици, физици и пр.
Учителите трябва да се обучават четири години и една година да практикуват, преди да получат дипломи. Инженерите трябва да се обучават четири години и една година да практикуват, преди да получат дипломи. Лекарите трябва да се обучават четири години и една година да практикуват, преди да получат дипломи.
Преподавателите в институтите трябва да се наричат професори. Хората, завършили висше образование, в зависимост от резултатите, които дават, трябва да получават права, независимо от възрастта им. След завършване на висше образование, младите хора не трябва повече да бъдат обучавани. Те трябва да продължат обучението си самостоятелно. Не трябва да съществуват други дипломи след завършено висше образование.
Тези, които развиват стандартната наука, може да бъдат приложници и теоретици. Приложниците, които развиват стандартна наука, без да излизат от нейния обхват, трябва да получават удостоверения, с които да им се присъжда званието доктор по математика, доктор по физика, доктор по биология, доктор по медицина и пр. Не трябва да има други звания. Теоритиците, които развиват стандартната наука, без да излизат от нейния обхват, трябва да получават удостоверения, с които им се дава звание професор по математика, професор по физика, професор по биология, професор по медицина и пр. Не трябва да има други звания.
Хората, които правят открития (когато извличат от природата нови знания) трябва да получават удостоверения, с които им се дава званието откривател. За откривателите е без значение дали са приложници, теоретици, физици, инженери, лекари и пр. За тях е без значение и какво образование имат. Няма значение дори възрастт им. Правата на откривателите трябва да бъдат най-големи.
Удостоверенията за присъждане на звания не трябва да се дават от личности, ведомства и организации, а от независима програмна (електронна) система, с вградени в нея обективни критерии. Всички документи трябва да се издават от програмната система, а не от човешки индивиди. Всеки човек трябва да има достъп до програмната система.
На тези човешки индивиди, които подават информация, която е вредна за развитието на човешкото общество, програмната система трябва да им намалява правата.
На тези човешки индивиди, които подават информация, която е полезна за развитието на човешкото общество, програмната система трябва да им увеличава правата.
Сега е редно да кажа нещо за себе си.
Когато бях ученик в трети клас, играехме с децата на улицата, а пред мен стоеше едно голямо дърво. Загледах се в него и се замислих:
Дървото има надземна и подземна част.
Надземната част се намира в по-разредена среда. Подземната част се намира в по-сгъстена среда.
Произведението от надземната маса и плътността на средата трябва да е равно на произведението от подземната маса и плътността на средата.
Тогава за първи път почувствах, че мисля, но дойде моят ред в играта и прекъснах мисълта си.
Когато бях ученик в шести клас, изучавахме формулите за съкратено умножение:
(x + a)2 = x2 + 2.x.a + a2 (2.1)
(x + a)3 = x3 + 3.x2.a + 3.x.a2 + a3 (2.2)
За домашна работа учителят по математика ни даде да научим наизуст на колко са равни числата от 11 до 16 на втора степен. Аз не ги научих. През целия ден рисувах. Нарисувах майка си как пере, без да ми позира. Стана същата. Дори характера ѝ хванах. Вечерта се сетих за домашната работа, но ми се спеше и си легнах. Понеже бях притеснен, през нощта се събудих и станах, но вместо да уча наизуст, както искаше учителят, аз реших да намеря метод за лесно и бързо повдигане на втора степен на всички двуцифрени числа, защото бях убеден, че мамтематиката не трябва да се учи наизуст. =
Приех, че е изпълнено
12 = 01
22 = 04
32 = 09
42 = 16
52 = 25 (2.3)
.........
92 = 91
.........
Това записване не е грешно, но то се различава от общоприетото записване в математиката. Като въведем означението:
[x] - брой на цифрите на числото x.
от (2.3) следва зависимостта [a2] = [a].2.
При въведеното означение в общия случай, за произволно големи естествени числа, повдигнати на произволно голяма степен n - естествено число, е изпълнено
[an] = [a].n (2.4)
В съвременната математика е прието да се записва:
12 = 1
22 = 4
32 = 9
42 = 16
52 = 25 (2.5)
.........
92 = 91
.........
При въведеното означение от (2.5) следва [a2] = [a].2.
В съвременната математика, при въведеното означение, в общия случай за произволно избрани естествени числа е изпълнено:
• когато степенният показател n е малък
[an] ≤ [a].n (2.6)
• когато степенният показател n е много голям
[an] < [a].n
При условието (2.6) събирането е най-простата операция, която има смисъл да се въведе в математиката.
При условието (2.4) в математиката има смисъл да се въведе и друга математическа операция, по-проста от събирането. Тя е толкова проста, че дори няма нужда от записване. Тази математическа операция, която е по-проста от събирането, аз нарекох допиране и за конкретност я означих със знака “ | “.
Условието [an] = [a].n не може да се докаже, но то не може и да се отхвърли, защото е едно споразумение на числата, повдигнати на степен n. Ако запишем числата 2 и 3 в същия порядък едно до друго, ще получим числото 23.
При използване на операцията допиране можем да запишем
2 | 3 = 23
При използване на операцията събиране можем да запишем
2 + 3 = 5
При използване на операцията умножение можем да запишем
2.3 = 6
Ако запишем естествените числа a и b едно до друго, ще получим числото ab. Тук a и b са части на числото ab.
Записването ab не е произведение на числата a и b.
Записването a.b е произведение на числата a и b.
Като използваме операцията допиране, можем да запишем
a | b = ab
В записването ab няма нужда да се поставя знак между a и b.
На някои места аз ще използвам знака “ | “ не защото е необходим, а за да показвам, че той съществува. Условието не само че налага въвеждане на операция по-проста от събирането, но то води и до различни твърдения, които ме удивляват със своето съвършенство. Ще се спра на шест твърдения, които следват при условието и операцията допиране, защото тук нямам намерение да създавам нова математика, но нова математика може да се създаде.
Аз започнах да работя по новата математика и забелязах, че тя води до невероятни заключения, но свободното ми време е много малко. Аз не мога да се занимавам само с нея, защото трябва да оцелявам. Трябва да се грижа и за семейството си. Не мога да изоставя хората, които ме обичат.
Твърдение 1:
(2.7)
Тук [b] изразява броя на цифрите на числото b.
a, b и n са произволно избрани естествени числа.
Твърдението (2.7) е валидно в стандартната математика само в частните случаи, когато е изпълнено [an] = [a].n. В останалите случаи, когато имаме [an] < [a].n, твърдението (2.7) не е валидно в стандартната математика. При въведените от нас означения, твърдението (2.7) е изпълнено винаги.
Нека за конкретност a = 43, b = 27, n = 2.
Тогава имаме
Твърдение 2:
(2.8)
където a и b са произволно избрани естествени числа. са така наречените биномни коефициенти в съвременната математика.
Формулата (2.8) не е валидна в стандартната математика. Формулата (2.8) е валидна при условието [an] = [a].n, когато се използва операцията допиране. От формулата (2.8), в случая за n = 2 се получава
(2.9)
Нека за конкретност a = 1, b = 3.
Тогава е изпълнено
Да степенуваме числото 43 по стандартния начин
Да степенуваме числото 43 по новия начин
Очевидно е, че по новия начин степенуването се извършва много по-просто, много по-лесно и много по-бързо. Когато имаме двуцифрени числа, повдигнати на втора степен, пресмятанията може да се извършват наум, защото алгоритъмът е много прост и лесно се запомня. Описаният по-горе начин за повдигане на втора степен на двуцифрени числа, не е известен дори сега в математиката. Аз достигнах до него преди повече от 50 години. Оказа се, че стандартните учени не се интересуват от нови неща. Дори нещо повече! Те ненавиждат новите неща, омаловажават ги и ги отхвърлят с всички възможни средства. Преди повече от тридесет години в университета ми казаха, че те не се интересуват от тях. Очевидно е, че действията ми са били неправилни. Вместо да насоча вниманието си към приложниците, към хората, които имат нужда от нови неща, аз търсех подкрепа от стандартните учени, които се занимават с констатации в рамките на стандартната наука.
Няма да забравя как един прекрасен човек, заместник ректор на технически университет, ми каза: "Не мога да те разбера. Ако аз имам само една от твоите формули... Ще я рисувам, ако трябва, по точки. Ще я рисувам, ако трябва, по букви. Ще зарежа семейството си. Ще обърна света, но ще успея. А ти нищо не предприемаш.
Аз не мога да постъпя по този начин, защото съм обикновен човек и не мога да се отделям от реалността. Разликата между знаещите и мислещите хора е огромна. Знаещите придобиват знанията си от книги и наблюдения. Мислещите придобиват знанията си от книгите, от наблюденията, но и от природата.
До формулата (2.9) достигнах за три или за четери часа, когато бях ученик в 6 клас. Точно тази формула ми беше необходима тогава за домашната работа по математика, но аз продължих да работя в това направление, защото ми беше интересно и достигнах до формула (2.8). Тогава бях малък и не знаех, че съществува биномът на Нютон. Ако знаех, че той съществува, нямаше да се занимавам с него.
От една страна Формулата (2.8) прилича на бинома на Нютон, но от друга страна тя се различава от него. В стандартната математика:
• Когато степенният показател n е малко число, формулата (2.8) е валидна само в някои частни случаи.
• Когато степенният показател n е голямо число, формула (2.8) въобще не е валидна.
При условието [an] = [a].n и операцията допиране формула (2.8) е валидна във всички случаи.
За числата с повече от две цифри, когато са повдигнати на степен, по-висока от втора, тъй като алгоритъмът е по-сложен, е най-добре той да не се заучава наизуст, а да се запаметява в електронни устройства и с тях да се извършват изчисленията. Ако цифрите във формула (2.9) са повече от две, например, ако цифрите в (2.9) са k на брой, тогава (2.9) може да се представи и по следния начин:
Твърдение 3:
...+(2.xk-1.xk)0 (2.10)
където x1, x2,...xk са цифрите на естественото число (x1, x2,...xk).
Нека за конкретност k = 3, x1 = 1, x2 = 4, x3 = 3,.
При тези условия формула (2.9) придобива вида
1432 = 124232 + (2.1.43)00 + (2.4.3)0 =
= 011609 + 8600 + 240 = 011609 + 8600 + 240 = 020449
Извличането на общата формулата, за числа с произволен брой цифри, повдигнати на произволно голяма степен, е елементарно, но изисква повече писане, затова няма да се спирам на него.
Прави впечатление, че в съвременната математиката няма теореми, които да се занимават с цифрите на числата. Може би това е така, защото цифрите са само десет? Може би това е така, защото цифрите на числата са много прости, а ние искаме да правим сложни неща, като забравяме, че и най-сложните неща са съвкупности от прости неща?
След като използваме цифрите 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, според мен е редно и на тях да обърнем повече внимание. Когато казах това на мой приятел, доктор на науките, и при това голям математик, той ме попита: „Ти подиграваш ли ми се?“ Понеже нямаше кой да се занимава с цифрите от 0 до 9, реших в свободното си време аз да се занимавам с тях. Бях убеден, че те заслужават.
Забелязах, че в цифрите от 0 до 9 е закодирана важна информация за развитието на човека. Тази информация се разкрива, след като се научим да работим с цифрите и започнем да работим с числа. Тогава забелязваме зависимости, които ни смайват с неземна хармония и красота.
Започнах да се съмнявам, че до цифрите от 0 до 9 сме достигнали сами в процеса на нашето еволюционно развитие, след като в тях има закодирана информация за нас. Ето част от тази информация:
• Това, което е сега, ще се случи абсолютно същото след точно определено време.
• Това, което е сега, ще продължи да се развива по спирала.
• Съществуват точно 9 прераждания.
• В развитието няма начало, няма и край.
По-късно успях да докажа тези твърдения. Доказателствата ще намерите в тази книга.
Твърдение 4:
(2.11)
където:
• a, x, b, y са цифри от числото .
• a ≠ 0
• a + b = 9
• k е произволно избрано естествено число, различно от нула.
• x = a – b
• y = b + 1
Нека за конкретност a = 2. Тогава е изпълнено x = 1, y = 8.
За b определяме b = y – 1 = 8 – 1 = 7.
При тези условия формулата (2.11) придобива вида
Нека за конкретност k = 4. Следва
2222177778 = 2.333332
Формула (2.11) е частен случай на обща формула, която съм извел и доказал, но сега няма да се спирам на нея. Все пак пиша автобиографията си. 🙂
В природата всичко е много просто. Задачите стават сложни, дори нерешими, само когато се отклоняваме от реалността.
Твърдение 5:
(2.12)
където k е произволно избрана цифра, различна от нула.
Обърнете внимание колко просто и колко съвършено е това изразяване. То е само един елемент от една обща формула, която се отнася за произволно избрани естествени числа. Общата формула се разгръща пред нас с невероятна, с магическа, с фантастична, с неземна красота, която не може да се опише с думи. От нея следват различни зависимости, включително и геометричната прогресия, по която се развива животът. До нея достигнах по друг начин в Част Шеста.
Нека за конкретност k = 9, тогава е изпълнено
1111111112 = 12345678987654321
Твърдение 6:
(2.13)
Това е така, защото 93 = 729. Формула (2.13) също така може да се обобщи. Общите формули и доказателствата на описаните по-горе твърдения не ги давам, защото те са изключително прости и се притеснявам да не се обидите, като Ви занимавам с толкова прости неща.
Ще се спра още малко на случая в шести клас, защото от тогава животът ми се промени. След като разбрах смисъла и значението на операцията допиране на числа, тъй като се вълнувах много и не можех да заспя, продължих да се занимавам с формулите за съкратено умножение
чак до сутринта. Привличаше ме тяхното хармонично изразяване. В първия израз 2.x нарекох следствие (производна) на x2 по a, а 2.a нарекох следствие (производна) на a2 по x.
Във втория израз 3.x2 нарекох следствие (производна) на x3 по a, а 3.a2нарекох следствие (производна) на a3 по x. След това продължих разсъжденията си до сутринта. Когато майка ми правеше закуската, достигнах до диференциалното смятане. По-късно разбрах (почувствах), че Нютон е достигнал до диференциалното смятане, когато се е занимавал с бинома на Нютон. В стандартната математика единствено от бинома на Нютон непосредствено може да се достигне до диференциалното смятане.
Това показва, че в рамките на стандартната математика единствено Нютон е можел да открие диференциалното смятане, защото той е работел по бинома. В края на 1672 година, с писмо до Колинс, Нютон съобщава за своето откритие. Представил го в общ вид, подкрепено с примери. Колинс е бил център на научната кореспонденция на английските математици с чуждестранните. Веднага след това (в началото на 1673 година) Лайбниц пристигнал в Лондон и в продължение на няколко месеца се срещал със секретаря на кралското дружество Олденбург, който бил в течение на математическите работи на Нютон.
От Лондон Лайбниц заминал за Париж, където заедно с Хюйгенс започнал усилено да се занимава с математика. През 1676 година Лайбниц отново посетил Англия, за да се срещне с Колинс. През 1684 година в лайпцигското списание „Acta eruditorum“ се появява първият мемоар на Лайбниц, посветен на диференциалното смятане, в който не се споменава за Нютон. По думите на Нютон, двата метода се различават „само по означенията“.
В теорията за живота (в Част Шеста) доказах, че не може двама човека да направят едно и също фундаментално откритие. Твърдението на съвременните учени в защита на Лайбниц, че има много случаи, че различни хора могат да достигнат до едни и същи резултати, не се отнася за фундаменталните открития, а за откритията на стандартните учени, които се изразяват в констатации. Да излезеш от обхвата на стандартната наука означава да влезеш в контакт с природата.
Лайбинц не е за подценяване:
• От малкото информация, която е получил от Олденбург, той е разбрал всичко за диференциалното смятане и го е приложил в геометрията.
• Той е изразил диференциалното смятане по-добре от Нютон и му е предал по-ясен и по-удобен за приложение вид, но му е помогнал и Хюйгенс.
• Той е предал диференциалното смятане на хората.
Ако Лайбниц беше казал истината, за мен той щеше да бъде велик човек. Нютон не е бързал да публикува диференциалното смятане, защото е забелязал в него логически несъответствия, които не са противоречия, но показват, че има нещо, което той не разбира. Надявал се е, че ще може да ги отстрани, но не е успял.
В Част Четвърта доказвам, че забелязаните от Нютон логически несъответствия не може да се отстранят в рамките на стандартната математика. Нютон е положил основите на интегралното смятане, а също така и на диференциалните уравнения. Той е дал единственото смислено обяснение на диференциалното смятане до сега.
Понеже не видях добро от науката, бях решил да не се занимавам повече с наука. Създадох си семейство и повече от 10 години живях спокоен живот, дори започнах да напредвам в бизнеса, но се случи нещо необичайно. Точно когато отивах на плаж със семейството си, ме обхвана необикновено вълнение и само за четири часа завърших напълно (метафорично казано – на един дъх) диференциалното смятане, до което бях достигнал като дете. Разликите между моето диференциално смятане и това, което се изучава сега в математиката, са много, но крайният резултат е един и същ.
Основното съдържание на съвременното диференциално смятане се изучава в 11-и клас, а останалото съдържание – в университета. Диференциалното смятане, до което достигнах аз, е просто и то може да се изучава в трети и четвърти клас. В него няма логически грешки и противоречия.
Логическите несъответствия, които е забелязал Нютон, в моето диференциално смятане не съществуват. С подробностите, ако Ви интересуват, може да се запознаете в Част Четвърта.
След Нютон развитието на диференциалното смятане е придобило приложен характер. Математическият анализ е създаден от стандартните учени с цел да се постави на здрави научни основи вече наложилото се от приложниците диференциално и интегрално смятане.
С математическия анализ стандартните учени не са отстранили логическите парадокси, които е забелязал Нютон. Те са ги скрили зад дефиниционни понятия.
Не мога да разбера откъде идва тази голяма жажда в стандартните учени да бъдат откриватели, след като те не са родени за това. В Част Четвърта на тази книга отстранявам маскировъчните текстове на стандартния анализ и в него веднага изпъкват груби логическите грешки, които са ужасно смущаващи и говорят много лошо за неговите автори и за техните последователи.
До диференциално смятане аз достигнах, когато бях ученик в шести клас, защото тогава бях малък и не знаех, че то съществува. Ако знаех, нямаше да се занимавам с него. Никога няма да забравя как тогава работих през цялата нощ, как се вълнувах и как достигнах до новото изразяване на бинома на Нютон, а след това и до диференциалното смятане. Няма да забравя и как след това без да съм спал, отидох на училище и как учителят по математика не хареса външния ми вид и каза, че приличам на чучело. След това той нарочно ме изпита и затова, че се бавя при отговорите (макар, че отговарях на зададените въпроси много точно), ми писа двойка. Като се прибрах вкъщи, баща ми ме наби.
Тогава разбрах каква е наградата навън и вкъщи за тези, които могат да мислят.
След като завърших средното си образование, реших, че трябва да имам висше образование. Кандидатствах тайно, защото близките ми не бяха съгласни да уча повече. Според тях само мързеливите хора учат след средно образование. В тяхното село имало един като мен, който много четял и понеже го мързяло да работи, пасял люцерна и умрял. Дадоха ми за пример съседа. Виж какви червени бузи има. Над 100 килограма е. В мазето му има тенекии със сирене, с олио... Тази формулировка на моите близки изразява елита на съвременното човешко общество. Очевидно е, че те са ми желаели най-доброто, но аз не съм ги разбирал.
Понеже законът позволяваше, аз кандидатствах едновременно в две висши учебни заведения и посочих в кое от тях ще се явя на изпит. Приемният изпит беше писмен и устен. След нас приемният изпит беше само писмен. След това можеше ... без изпит. Накрая образователната система се изроди напълно на всички нива.
Документите ми за следване ги подаде мой приятел, за да не разберат близките ми. Този приятел също кандидатстваше, но него го приеха на следващата година, независимо от това, че той имаше пълна подкрепа от родителите си и ходеше на допълнителни уроци по математика.
На изпита се класирах на едно от първите места. Приеха ме на първото класиране едновременно и в двете висши учебни заведения. Избрах това, което ми беше по-удобно. Тогава за кандидат-студентите имаше три класирания. На първото класиране приемаха тези, които имаха най-високи оценки на приемния изпит. На тези кандидат-студенти не се разглеждаха характеристиките. При второто и третото класиране се разглеждаха и характеристиките на кандидат-студентите. При равни резултати се приемаха с предимстмо деца на определени хора.
В университета не се ползвах с голям авторитет. По време на лекциите ми беше скучно. Повечето от преподавателите говореха толкова неясно, че аз бях убеден, че няма студент, който да ги разбира. Понякога си мислех, че и на тях не им е ясно това, което говорят. На лекциите ходех, за да разбера какви са изискванията за изпита и за разнообразие. Рисувах с молив хубавиците и тези, които ги гледат. След това подарявах на влюбените рисунките. Така дори помогнах на една двойка да си създаде семейство.
Веднъж, по време на семинарните занятия, се пошегувах с асистента, защото не можа да реши задачата, която беше започнал на черната дъска и вместо да се засрами, той заяви най-тържествено, че отговорът на задачата, който той беше записал предварително върху черната дъска, не е верен. Аз се обадих, че отговорът си е много верен, но той не може да реши задачата. Асистентът се ядоса много и ме накара да изляза пред черната дъска. Каза ми: Вие с тези мускули и с този дебел врат не сте за тук, а за спортната академия. Трябва да станете борец, но след като вече сте тук, да видим как ще решите задачата и как ще получите отговора, за който твърдите, че е верен.
Докато асистентът обясняваше на колегите ми ...как някои като мен отиват да учат там, където не им е мястото, че аз не съм бил виновен за това, че са били виновни учителите ми..., аз реших задачата и получих въпросния отговор. След това му обясних, че той не е можал да реши задачата, защото течението през отворения прозорец е разлистило тетрадката му. Той ме изгони, а на изпита се опита да убеди преподавателя да ми пише двойка, защото не съм бил редовен на семинарните занятия и защото съм се държал арогантно. Понеже бях решил задачите от писмения изпит, а на въпросите от устния изпит бях отговорил изчерпателно, преподавателят ми писа петица. Като излизах от аудиторията, на асистента, който ме гледаше втренчено, му показах средния си пръст.
През лятото, като студенти, ни задължаваха да ходим на бригади в селското стопанство. Иначе не ни заверяваха втория семестър. При „социализма“ (после се разбра, че било държавен капитализъм... б.ред.), като взеха на хората земята, се оказа, че няма кой да я работи. Затова властите принуждаваха учениците, студентите, войниците и работниците от заводите да работят задължително в селското стопанство. Мъжете, които работеха частно в строителството, ги считаха за зараждаща се дребна буржоазия (т.е. крадецът викаше „дръжте крадеца“ - б.ред.) и през лятото (в най-хубавите месеци на гозината), когато можеха да изкарат пари, ги вземаха три месеца запас (към военните) и ги принуждаваха да работят в селското стопанство, без да им заплащат труда.
Понеже през лятото аз трябваше да работя, за да изкарам пари за следването си, студентските бригади ми пречеха много. С комсомолския секретар на университета се разбрахме аз да помагам на художника на университета при украсяването на Димитровските кътове на бригадите, а след това мен да ме освобождават. Така моята бригада продължаваше само четири дни. След това отивах да работя като „дребен буржоа“ и да изкарам пари за следването си. Като студент в трети и четвърти курс, художникът на университета ми помогна да направя две самостоятелни художествени изложби, на които продадох много картини и се стабилизирах финансово.
Скоро един приятел ми каза, че като бил в университета, забелязал, че някои от картините и портретите на знаменити личности, които съм рисувал като студент, все още са по стените. Ако знаеха, че са от мен, съм сигурен, че веднага щяха да ги свалят.
В четвърти курс на университета на мен се падна честта на осми март да поднеса букет с цветя от името на колектива на главната асистентка, която беше много красива. Аз ѝ поднесох букета с подходящи думи, но тя се пошегува с мен, като каза, че е очаквала повече. Тогава я прегърнах и целунах така силно по устата, че тя чак седна на стола си и в продължение на няколко минути ме гледаше с широко отворени очи.
Спомням си и единствената двойка, която получих по време на следването си. Беше по Теория на аналитичните функции. Преподавателят се изненада, че съм отговорил изчерпателно на всички въпроси и понеже не можело студентите да знаят колкото него, това означавало, че съм преписал и ми писа двойка.
С тези, които постоянно оставаха на поправителни изпити, а след това се издигнаха най-високо в обществото, направихме сделка. Те купиха прасенце, салати и пиене и направихме банкет, а аз им дадох на поправителния изпит да препишат задачите.
На един от изпитите преподавателят определи по външния ми вид, че ще получа двойка. Беше много млад и искаше да покаже на колежките ми колко е умен, а аз колко съм прост. Без да се усети, в увлечението си до обяд, изпитва само мен. Накрая се изморих и го помолих да ми напише двойката и да приключваме. Обясних му, че аз работя в това направление и че нещата, за които ме изпитва, ги разбирам повече от него. Той се ядоса много. Взе студентската ми книжка, замисли се и ми писа петица. Ръката му трепереше. На другия ден продължи да изпитва колегите ми.
През живота си съм заемал различни длъжности. Пред кабинета ми са чакали десетки хора, за да се срещнат с мен служебно и по лични въпроси. Мечтата ми да се занимавам само с наука започна да се осъществява едва сега. Сега мисълта ми е по-ясна от всякога и затова се надявам, че ще реализираме някои от приложенията, които следват.
Подкрепиха ме хора от народа. Това са най-прекрасните хора, които съм срещал досега. Благодарение на тях тази книга сега е пред Вас. Ние искаме да реализираме някои от приложенията, които следват, но силите са ни ограничени. Надявам се тази книга да обедини повече хора. С общи усилия ще постигнем много повече.
Вече остарявам, но имам млада жена и син във втори клас (2014 г.). Синът ми Ивайло рисува много хубаво. На седем годишна възраст (в първи клас) от движеща се фигура, в една от игрите му, за около 30 минути той нарисува тази картина:
Оригиналът е цветен и е много хубав. Запазих го. Синът ми има силно изразено аналитично мислене. Веднъж, като си говорихме с него и той ми показваше рисунките си, някои от които съм сигурен, че дори художник трудно би нарисувал, се смутих и му казах шеговито:
– Аз мога да рисувам и с краката си.
Той и съпругата ми се усъмниха и затова набързо поставих флумастер между пръстите на десния си крак и бял лист хартия на пода. За около 10 секунди скицирах чичо му Иван, без да го гледам. За моя изненада той си приличаше. Изненадата на моя син и на съпругата ми беше по-голяма.
Като се сетих за тази скица и се чудех дали да я спомена в автобиографията си, защото имам и други подобни случаи, а исках да избера само един от тях за книгата, ми хрумна да почистя стаята си. По време на почистването, тази скица излетя между бюрото и гардероба и падна пред мен. Реших, че това е знак, който показва, че тя (след като се е съхранила сама) трябва да бъде в книгата.
На Иван не му стана много приятно, когато разбра, че съм го рисувал с краката си. Независимо от това, той ми е приятел, а тези, които твърдяха, че ще ми бъдат приятели през целия си живот, се отказаха от мен. Неговият баща ми беше преподавател в университета и много ме уважаваше. Веднъж той сподели с мен:
– Синът ми иска да учи за машинен инженер, а аз искам той да стане химик, какво да направя?
Аз му отговорих:
– Остави го да учи това, което на него му харесва.
На една моя лекция баща му го запозна с мен. Иван вече беше доктор на техническите науки и директор на институт. От тогава сме приятели. a3
(горе)
3. За тази книга
Време е да кажа нещо и за тази книга. Ако искате да я разберете, трябва да я четете внимателно. Изразяването е просто, но ако не се задълбочите, няма да я разберете. Аз също, когато съм разсеян, не разбирам какво съм писал. А когато я прелиствам набързо, се смущавам от формулите. Но когато чета внимателно, разбирам всичко и дори написаното започва да ми харесва.
Ако искате да отречете тази книга, търсете грешки и ги изтъквайте. Бъдете себе си. Но не бъдете като този професор по физика, който беше предложен от БАН за Нобелова награда. Той в желанието си да покаже, че греша, твърдеше, че 1028ст е равно на 100 светлинни години, а това означавало, че моята теория е грешна, тъй като на разстояния, по-големи от 100 светлинни години, се наблюдават галактики.
Този човек така радостно потриваше ръцете си, че дори се чудех дали да му възразявам. Но все пак му възразих:
1028ст = 1010.1018ст = 1010 светлинни години, а не 100 светлинни години, защото 1018ст е приблизително равно на една светлинна година. Той не ме разбра. Липсваха му знанията по математика от средното училище или пък не искаше да ме разбере. И в двата случая беше безсмислено да спорим. Домакинът, който беше организирал срещата, се почувства много неудобно.
Мой приятел беше дал черновата на тази работа на друг професор по математика, от елита на българската наука. Професорът прочел малко пред приятеля ми и казал: „Има пропуснати запетаи. Това говори много лошо за автора.“ Прочел още малко и допълнил: „Такива хора и книгите им трябва да се унищожават.“ След това започнал да къса ръкописа.
Същите тези хора, когато не става въпрос за наука, са толкова любезни, че започваме да си мислим, че те са най-добрите. Всички, за които пиша в тази книга, са живи (2014 г.). Представете си как ще се почувстват те, като я прочетат, независимо от това, че не споменавам имената им. Но Вие ще разберете кои са те, по реакциите им.
Тази книга е съставена от 10 части.
Първа част я започвам с чук, защото искам да разбия стария начин на мислене, който отклонява развитието на човечестото от реалността и забавя развитието му. В нея разказвам и за себе си, не защото ми е много приятно, а защото ме помолиха да го направя. С това въведение искам да Ви мотивирм да прочетете тази книга. В нея има много формули, но Вие може да не ги четете. Всичко се разбира и без тях.
Хората, които имат много знания, възприемат по-трудно новите неща. Знам, че това е така, защото и аз съм един от тях. За да възприемете нови знания, трябва да се откажете от някои стари, с които сте свикнали, които преподавате, които сте използвали в научните си трудове и с които сте се издигнали в обществото. Това не може да го направи всеки.
Има и друг по-неприятен момент. Само преди един ден (шест дена преди да предам тази книга за печат) мой приятел ми се обади и каза: „Дадох Част Втора на книгата на професор... Той не можа да приложи Закона на Нютон за гравитацията в случая за една безкрайна, равномерно заредена с маса равнина и каза, че е невъзможно. Това му давало основание да се съмнява в цялата ти теория“.
Аз го попитах: „А ти приложи ли Закона на Нютон за гравитацията в случая за една безкрайна равномерно заредена с маса равнина? Той ми отговори: И аз не можах.
А това са доктори на науките. И при това не се срамуват. Според мен, те трябваше поне да се срамуват, защото не могат да решават дори стандартни задачи.
Но какво говоря аз!?
Почти всяко твърдение в тази книга, на което съм написал подробно доказателството, е преминало през поне десет учени, които не са могли да го докажат. А като напиша доказателствата подробно, те се обиждат. Не мога да ги разбера тези хора.
Така се наложи, в последния момент, във Втора част на книгата да добавя приложението на Закона на Нютон за гравитацията в случая за една безкрайна, равномерно заредена с маса равнина. Но се разместиха страниците на книгата и това ме ядоса. Затова помолих съпругата ми да налее по една чаша хубаво домашно вино, да сложи на масата най-хубавото мезе, което имаме и да забравим за случая.
Новите знания възникват от старите знания, когато се откриват и отстраняват грешки в старите. Новите знания възникват и от експерименталните резултати, но почти винаги те са в конфликт със старите знания. Според мен, трябва да има учени, които могат да наблюдават и да описват наблюденията си, но трябва да има и учени, които могат да извличат закономерности от наблюденията и опитните резултати на първата група учени.
За съжаление, втората група от учени е унищожена напълно в научните среди. Това е така, защото почти всички учени са от първата група, а когато се появи учен от втората група, което е много рядко явление, за него няма място в научните среди.
В САЩ вече официално се приема: „Науката се изразява в наблюдения и в описване на наблю-денията.“ Нищо повече. Независимо от това, което казвам, в институтите има и мислещи хора, но те са твърде малко и внимават да не се разкрият. Аз разчитам много на тези хора.
Втора част на книгата започвам с модерно изображение на модерната физика и с цитат от нея, с който искам да покажа, че в съвременната физика мисленето вече се е изродило напълно. В тази част започвам всичко от самото начало, като въвеждам понятията: тяло, пространство и време. Това го правя, защото съвременната наука дотолкова се е откъснала от реалността (дотолкова се е изродила), че дори тези основни понятия в нея вече са изгубили ясното си изразяване.
Тук доказвам, че дори когато масите на телата се разглеждат като постоянни величини, от Закона на Нютон за гравитацията може да се извлече ново съдържание.
В математиката много често се допуска, че нещо е вярно и когато при направеното допускане се достигне до нещо, което не е вярно, в обратния ред следва, че направеното допускане не е вярно. Във физиката това твърдение на математиката се използва, модерно казано, изкривено.
Когато се допусне, че нещо е вярно и при направеното допускане се получат взаимно отричащи се резултати, се приема, че допускането не е вярно. Това е абсолютно неправилно мислене, което е приложено за първи път от Айнщайн при отстраняването на етера.
В съвременната наука много често се прилага този странен начин на мислене. Чрез него се отхвърлят много положителни експериментални резултати и се отклонява развитието на науката от реалността. Тук Вие ще разберете, че когато допуснем, че нещо е вярно и при направеното допускане се получат взаимно отричащи се резултати, ако взаимно отричащите се резултати са верни, тогава следва, че има още ещо, което не сме забелязали.
Във Част Втора също така се доказват следните твърдения:
• От наблюденията на Хъбл, които той е направил професионално, се извличат важни закономерности.
• Квантовата механика лежи на нездрави научни основи. Причината е, че в нея в повечето случаи експерименталните резултати се тълкуват неправилно.
• В Специалната теория на относителността (СТО) има логически грешки.
• Специалната теория на относителността има ограничено приложение.
• Общата теория на относителността (ОТО) не изразява реалността. Тя е модел, който позволява да се правят частични изводи за реалността. Единственото в ОТО, което заслужава внимание, е Принципът на еквиваленетността (ПЕ).
• В Закона на Нютон за гравитацията се крие съдържание, което не сме усвоили досега.
• Законът на Нютон за гравитацията е частен случай на Закона на Архимед.
• ПЕ на Айнщайн е верен наполовина.
Тук се доказва, че гравитационните полета на телата не се разпространяват до безкрайно големи разстояния, а до разстояния, които са функционално зависими от масите им. Това разкрива неочаквани възможности за приложения в различни направления.
Доказва се, че масите на телата растат, когато расте скоростта им спрямо Земята (централната гравитационна маса), а не когато расте скоростта им спрямо произволно избрана, въображаема точка, без маса.
В Трета част обръщам внимание на това, че основните твърдения на аеродинамиката са логически противоречиви, че те противоречат дори на математиката и на експерименталните резултати.
Тук се доказва, че аеродинамиката е нагласена, за да обясни летенето и да защити авторитета на стандартните учени, които винаги са най-отгоре (на повърхността). Това е така, защото в съвременната наука се издигат най-високо хора, които знаят, а не хората, които мислят.
Аеродинамиката не само че не помага, но тя дори пречи на развитието на летателната техника. Приложенията, които се ползват от нея, се дължат на класическата физика. В тази част се доказва, че причина за летенето не е въздушното обтичане на машините. Разкрива се истинската причина.
Полагат се основите на бъдещата летателна техника.
Доказва се, че дори това, което получихме от Закона на Нютон за гравитацията във Втора част, не изчерпва неговите възможности. Тук, от него се извлича ново съдържание за гравитацията, което изразява гравитационната сила в зависимост от скоростта. От закона на Нютон за гравитацията и от формулата за центростремителна сила се извлича формулата за гравитационния радиус на ОТО и следва, че гравитационната сила е центростремителна.
Доказва се, че ако не се приеме това твърдение, трябва да се откажем от Общата теория на относителността и от формулата за гравитационния радиус. Следва, че Законът на Нютон за гравитацията изразява гравитационната сила на привличане, когато телата са в покой.
Когато телата се движат, гравитационната сила на покой се разпада на три гравитационни сили на движение:
• Първата от тях е гравитационна сила на привличане, която намалява, когато расте скоростта на телата.
• Втората от тях е гравитационна сила на отблъскване, която расте, когато скоростта на телата расте.
• Третата от тях е перпендикулярна на гравитационните сили на привличане и отблъскване и расте, когато расте скоростта на телата.
В Четвърта част се отклонявам за малко от физиката и насочвам вниманието си към математиката. Обръщам внимание на понятието число и на диференциалното смятане. Веднага се установява следното:
• Понятието число не е изчерпано напълно.
• Диференциалното смятане не лежи на здрави научни основи.
В тази част диференциалното смятане се поставя на здрави научни основи и се разкрива истинската същност на понятието число, включително и на комплексните числа. Оказа се, че комплексните числа, които познаваме, са модел на истинските комплексни числа.
Тук се достига до изключително важна фундаментална закономерност на природата, която разкрива качествено нови възможности за развитие. Тази нова, фундаментална закономерност на природата, аз нареох Принцип на подобието и за конкретност я означих със знака ПП.
Казаха ми да премахна означението ПП, защото то означавало послепис в кореспонденцията с писма. Аз реших да го запазя. Тази част, както вече споменах, съм създал в рамките на четери часа, когато бях със семейството си на почивка (на море). Запазил съм я в първоначалния вид, дори без добавки, защото не знам за сега какво може да се добави.
В Пета част обръщам повече внимание на ПП и го изследвам от позициите на физиката. Тук се потвърждават валидността и фундаменталността на ПП и с помощта на него се достига до изключително важни закономерности за развитието на света, в който живеем, за развитието на звездите в него, за развитието на елементарните частици и на живота.
ПП разкрива възможности за приложения, които надхвърлят фантастиката и ни вкарват в света на свръхфантастиката, с възможности за реални практически приложения в следните направления:
• Създаване на управляеми гравитационни полета.
• Създаване на фотонни двигатели.
• Осъществяване на телепортация на реални тела.
Изключителните възможности на ПП – да намира приложение в различни направления – ме подсетиха да го използвам и за изследване на живота.
Тъй като:
• животът е много важен за нас,
• ние сме част от живота,
• нищо не знаем за произхода на живота,
в следващата част с помощта на ПП изследвам живота самостоятелно.
В Шеста част с помощта на ПП за първи път се разкриват възможности за аналитично (с математически средства) изследване на живота, без да се налага да се правят предположения, нагласистики и магии. Доказах следните твърдения:
• Животът на Земята не е възникнал от случайно съединяване на молекули.
• Животът на Земята не е пренесен от други звездни системи.
• Животът на Земята не е възникнал чрез чудо.
• Животът на Земята е възникнал от Слънцето.
От теорията за живота следват смайващи изводи:
• Нов вид живот може да възниква само от челния (най-висшия) вид живот.
• До 2033 година от човека ще възникне нов, по-висш от човека, вид живот, който ще бъде космическо същество.
• Съществуват 62 000 000 различни начина на мислене, от които 44 000 000 се проявяват, а останалите 22 000 000 са в покой (не се проявяват).
В тези 44 000 000 различни начина на мислене, които се проявяват, също настъпват изменения, тъй като постоянно умират и постоянно се раждат хора. Оказа се, че останалите милиарди човешки индивиди, които съществуват на Земята, не могат да мислят логически. А аз си мислех, че всички хора могат да мислят. Един мой приятел дори считаше, че кокошките могат да мислят.
Мисленето се изразява в открития. Откритията могат да бъдат малки, неправещи впечатление, или големи, правещи впечатление. Откривателите може да се появят навсякъде в човешкото общество. Те дори може да се появят в академичните среди, където са взети всички мерки това да не се случи.
Откривателите може дори да са неграмотни, като Фарадей и Едисон, или да не могат да си вземат зрелостния изпит по математика, като Галоа. Те може да са специалисти в едно направление, а да правят открития в друго, като Ферма. Някои откриватели може да са известни, а други може да не са известни.
В Седма част доказвам, че Законът на Нютон за гравитацията не е изчерпан напълно. В нея се изразява гравитационната сила в зависимост от разстоянието, когато масите са функции на разстоянието. В тази част доказвам, че масите на телата са зависими не само от скоростта спрямо Земята (централната гравитационна маса), но те са зависими и от разстоянието спрямо Земята (централната гравитационна маса).
Според Теорията на относителността масите на телата растат, когато расте скоростта им спрямо произволно избрана въображаема точка, без маса. Това не е вярно. Ако я нямаше Земята, масите на телата нямаше да са зависими и от въображаемата точка. Въображаемата точка не може да предизвика реални изменения в телата. А измененията на масите на телата в гравитационното поле на Земята (централната гравитационна маса) са реални.
Тук се разкриват нови свойства на гравитационната сила на привличане и следват нови формули за масите на телата.
След като написах Част Седма на тази книга, исках да не се занимавам повече със Закона на Нютон за гравитацията, но моите приятели ме предизвикаха, като казаха: „Законът на Нютон за гравитацията вече е напълно изчерпан.“ Това даде повод за следващата част.
Част Осма. В тази част съм по-кратък. В нея изразявам гравитационната сила в зависимост от скоростта, когато масите на телата са функции на скоростта.
Резултатите, които получих, са невероятни.
От позициите на математиката следва, че на част от човешките индивиди им предстои да преминат в зона, в която те практически ще станат безсмъртни. Не мога да твърдя със сигурност колко човешки индивида ще преминат в тази зона. Най-вероятно е те да санад 100 милиона.
С подробностите можете да се запознаете в Част Шеста на тази книга и Ви препоръчвам да го направите, защото през следващите 20 години ще се случат невероятни събития. В тази част достигам до ново изразяване на гравитационната сила, от което следва, че нашият свят може да бъде напускан, без да се излиза от неговия обем, като се достига в неговия обем определена (критична) скорост спрямо неговата централна гравитационна маса. Доказват се следните твърдения:
• Когато телата увеличават скоростта си спрямо централната гравитационна маса, при критичната скорост те се преобразуват в светлина.
• Когато светлината намалява скоростта си спрямо централната гравитационна маса, при критичната скорост, от светлината възникват тела.
И отново моите приятели ме предизвикаха, като казаха: „Вече няма какво да се пипа в Закона на Нютон за гравитацията и трябва да признаеш, че съдържанието му за гравитацията е напълно изчерпано.“ Това даде повод за следващата част.
Част Девета. В нея съм още по-кратък. Обръщам внимание на доказаното във Част Втора и Седма, че гравитационното ускорение е зависимо от химическия състав на телата.
По време на свободното падане на телата в гравитационното поле на Земята (централната гравитационна маса) тази зависимост не може да се установи, тъй като тогава върху телата действат едновременно две сили:
• Едната принуждава телата да се движат ускорено към Земята.
• Другата противодейства на телата при ускореното им движение към Земята.
След това доказах, че твърдението на Платон: При естественото си движение малкото земя се стреми към многото земя; малкото вода се стреми към многото вода; малкото въздух се стреми към многото въздух и т. н., което познаваме повече от 2300 години, е вярно. То не е било разбрано досега. Чрез него извлякох ново съдържание от Закона на Нютон за гравитацията и се откриха нови възможности за развитие в това направление. Но аз повече няма да се занимавам със Закона на Нютон за гравитацията, защото е необходимо да направим някои неща и практически.
Очевидно е, че природните закони са неизчерпаеми така, като е очевидно, че е неизчерпаема и самата природа. Твърденията на официалните учени, с които те защитават безплодието си:
• Законът на Нютон за гравитацията е толкова прост, че от него няма какво да се извлече.
• Вече всичко е открито.
са пълни глупости.
В Част Десета засягам магнетизма. Обръщам внимание, че няма единна теория за магнетизма и че същността на магнетизма не е разкрита. Доказвам, че всички публикации на официалните учени, свързани с магнетизма, нямат здрави научни основи. Тук се разкрива същността на магнетизма и се полагат неговите научни основи. Но вместо да продължа разсъжденията си в това направление, аз ги прекъснах, защото разбрах, че приложенията, които следват, ще направят хората напълно независими от официалната власт, а това изисква качествено нов начин за управление на човешкото общество. a4
(горе)
4. ОЩЕ НЕЩО
Вече няколко пъти ми се случва, когато разговарям:
• със стандартни учени,
• с хора с паранормални способности,
• с обикновени хора, като мен,
да наблюдавам следното явление:
• Стандартните чиновници, пардон – учени, след като усвоят нови знания, се опитват да ги сведат до стандартни знания, да ги омаловажат и да ги отхвърлят. Това те го правят с голямо желание.
• Хората с паранормални способности, след като усвоят нови знания, започват да си мислят, че те сами са стигнали до тях.
• Обикновените хора, към които принадлежа и аз, в момента, в който усвоят нови знания, се чудят как не са могли преди това да се сетят за тези толкова прости и очевидни неща.
В първите две групи от хора се забелязва логика в разсъжденията, с откъсване от реалността. В третата група от хора се забелязва логика в разсъжденията, без откъсване от реалността. Съгласно съвременната психология:
Разсъждения и действия, които са откъснати от реалността, дори когато в тях има логика, изразяват ненормално мислене. Обърнете внимание:
Научните теории на повечето съвременни учени са откъснати от реалността. И сами си направете извод какво означава това.
Тази теория изисква много точно да се изразява мисълта. При контактите с англоговорящи хора забелязах, че с английския език не може много точно да се изразява мисълта.
Един мой приятел ми каза, че това изречение трябва веднага го да премахна от книгата. Това аз не мога да направя, защото съм убеден, че е истина. Вече премахнах повече от сто страници?! Не мога да премахвам повече! Ако продължавам така да се съобразявам с официалните мнения, ще останат само кориците на книгата.
Забелязах, че с българския език може много точно да се изразява мисълта. Предполагам, че затова съм се родил в България. Природата не се интересува от националности и от държавни граници. На нас обикновените хора тези неща не са ни необходими.
Човешкото общество може да се управлява по-добре, без граници. Така развитието ще се ускори. Границите са необходими на политиците. За тях основният закон не идва от природата, а от жаждата за власт и материални блага. Той се изразява в следното: „Разделяй и владей“, а това означава „Разделяй и ограбвай“.
Текстовете, на които искам да се обърне повече внимание, съм ги записал с курсив или с удебеляване.
С тази теория аз си позволявам да кажа какво мислим ние, обикновените хора, за света, в който живеем, защото вече ни е омръзнало да слушаме глупостите:
• на политиците (които ни ограбват) – за справедливост;
• на учените (които имат знания, но не могат да мислят) – за изкривеното пространство, което е изградено от нищо, за черните дупки, които поглъщат всичко и за белите дупки, които изхвърлят всичко;
• на религиите (които са се отклонили от реалността) – за началото и за края на света.
Тази теория изразява реалността. Но не е изключено да съм допуснал и грешки. Аз също греша.
Някои ще се хванат за грешките, които ще забележат и ще отхвърлят цялата теория. Тези хора спират развитието. Това са стандартните учени. Те, дори когато няма допуснати грешки, като прочетат нещо, което противоречи на стандартната наука, веднага го отхвърлят без да се опитат да го разберат.
Други ще се хванат за верните резултати и ще приемат цялата теория. Това също не е добре, защото от една страна, от верните резултати, ще се ускори развитието, а от друга страна, от допуснатите грешки ще се забави развитието (ще се отклони развитието от реалността). Точно така се получи с Теорията на относителността.
Има и трета група от хора, които ще приемат внимателно верните резултати от тази теория и внимателно ще отстранят забелязаните грешки. Тези хора ускоряват развитието.
Пред тези хора аз смирено свеждам глава.
От тази книга следват твърдения, които са толкова невероятни, че ако не я четете внимателно, като попаднете на тях, ще ги отхвърлите и ще се отклоните от реалността, но ако я четете внимателно, вие ще се уверите, че твърденията са правилни.
Съгласно тази теория през следващите 20 години ни очакват следните събития:
• Политическата класа ще изчезне.
• Държавните граници ще изчезнат.
• Хората ще започнат да говорят на един език.
• Парите и банките ще изчезнат,
• Научните институти ще придобият друг характер,
• Религиите ще придобият друг характер.
• Хората ще завладеят планетите в Слънчевата система.
• Ще се създаде орбитална държава.
• Ще започне първата експедиция към най-близката звезда Проксима.
• От човека ще възникне ново, по-висше същество, което ще напусне завинаги Човечеството и Слънчевата система.
Този невероятен възход на Земната цивилизация ще бъде подпомогнат от природата. Аз не знам как точно ще стане това, но знам, че то ще стане.
Забележка на издателя: Този тук научен труд, както го публикуваме, не дава решения как всичко това ще се случи при СЕГАШНАТА МАФИОТСКА ДЪРЖАВНА СИСТЕМА, т.е. не дава наука и технологии как тя да бъде ликвидирана и сменена, защото ако остане, прогресът е немислим. Обаче други хора, усвоили тази теория, дават такива наука и технологии като продължение (следствие) на тази теория ТУК. Но както всяка наука и те трябва да бъдат изучени, разбрани и осъзнати, т.е. приложени в практиката, за което трябват хора, т.е. кадри. Без тях нищо от писаното тук не е възможно да бъде реализирано. Ние публикуваме тия трудове точно с тази цел: намиране и обучение на новите кадри...
Ще бъде вълнуващо да участваме и ние в тези събития. Животът ни ще придобие много смисъл и съдържание.
Препоръчвам Ви да прочетете внимателно тази книга.
Тази книга е теория на реалността.