Стандартно определение за пасивна срада:
Комфортен вътрешен климат да бъде поддържан без активни отоплители или охладители.
Сградата се отоплява или охлажда сама (пасивно).
Задължителни изисквания:
• Специфична нужда от енергия за отопление и вентилация не повече от 15kWh/m2 годишно.
• Общо потребление на сградата за всички нужди не повече от 120kWh/m2 годишно.
• Въздухопроницаемостта на сградата - не по-голяма от 0,6 пъти на нейния обем при разлика в наляганията на въздуха вътре и вън от 50 Ра.

Предимства на пасивната срада:
Топлинен и звуков комфорт. Температурата на ограждащите части, както и на остъклението, е различна с не повече от 20 от температурата на помещенията;
Чрез контролирана вентилация в помещенията въздухът е винаги чист и пресен. CO2 винаги е под максимално допустимя;
• Пресният въздух в помещенията се филтрира. Дискомфорт, причинен от навлизането на шум и прах от вентилацията, липсва. Хора, страдащи от алергии, причинени от полени, се чувстват много добре;
• Минималните енергийни разходи пестяг големи средства. При бъдещия ръст на цените на енергията пасивността ще става все по-примамлива, а в бъдеще неизбежена;
Енергийната независимост няма цена;
• Материалите за сградата са с голяма дълготрайност и устойчивост ;
• Не се налагат ремонти и преустройства от кондензиране на влага и ...плесени;
Много висока остатъчна стойност след възвръщане на капиталовложенията;

Възможно е даже да се постигне дори положителен енергиен баланс, т.е. сградата да произвежда повече енергия отколкото използва.
Първите пасивни сгради в Европа преди 15 години са чисто експериментални. Първоначално това са ограничени инвестиционни проекти, предимно с еднофамилни къщи. Постепенно с натрупания опит, професионални научни изследвания и анализи на вече построеното се стига до категорични резултати и методики за проектиране с надежден резултат на готовия продукт. Днес в Европа вече има построени хиляди пасивни сгради: еднофамилни и многофамилни жилищни сгради, училища и детски градини, офис сгради.


О
сновните черти, отличаващи пасивните сгради:


Компактна форма и добра изолация
Всички компоненти на външната обвивка на сградата са изолирани по такъв начин, че U-стойността на съответната конструкция не надвишава 0.15 W/(m?K)

Южна ориентация и мерки срещу засенчване
Пасивната употреба на слънчевата енергия е важен фактор при пасивните сгради

Енергоефективни стъклопакети и прозоречни профили
Прозорците (комбинирани стъклопакета и прозоречните профили) трябва да гарантират U-стойност не надвишаваща 0.8W/(m?K) с коефициент за слънчеви печалби G около 50%

Въздухонепроницаемост на външната обвивка на сградата
Изтичането на въздух (инфилтрацията) през неуплътнени връзки трябва да е по-малко от 0.6 от обема на сградата за час.

Пасивно предварително затопляне/охлаждане на пресния въздух
Пресният въздух може да бъде доставен в сградата през подземни въздуховоди, които обменят топлина с почвата. По този начин въздуха се затопля предварително до температура над 5°C дори през най-студените зимни дни.

Възстановяване на енергията от отработения въздух (рекуперация) с високо КПД чрез използване на топлообменник въздух - въздух
По-голямата част от осезаемата топлина в отработения въздух се предава на постъпващия пресен въздух (топлообмен над 80%)

Доставяне на битова гореща вода с използване на възобновяеми източници на енергия
Слънчеви колектори или термопомпи за доставяне на енергия за гореща вода

Енерго-спестяващи електроуреди
Уредите с ниска консумация: хладилници, фурни, осветление, перални и миялни машини, сушилни са крайно необходими в пасивната сграда.

Избягване на термомостовете между стени, колони, плочи, дограма и т.н.
Максимално се избягват енергийните пробиви във външната обвивка на сградата – термомостовете, които при конвенционалните сгради са чести и многобройни и водят до деформации и бързо разрушаване...


Снимка с термографска камера, показваща серия термомостове


Пасивна сграда (вдясно) в сравнение със стара сграда (в дъното) на снимка с термографска камера


Анализ на термомоста при дървен прозорец в детайл

Други пасивни средства:
• Разполагане на сградата на незасенчено място;
• Ориентация на основния обем на сградата по такъв начин, че южната фасада да бъде с колкото се може по-голяма повърхнина за максимални слънчеви печалби;
• През топлите месеци не бива да се допуска прегряване на помещенията – задължителна е активна или пасивна слънцезащита на остъклените части от фасадата.
• Компактен обем с минимална околна повърхнина;
• Прозорците на южната фасада преобладават по площ;
• Формата на сградата е проектирана така, че да позволи на слънцето през зимата естествено да затопли помещенията, а обратно през лятото да не се допусне пряко ослънчаване, за да се избегне проблема с прегряването;
• Разумното проектиране води до възможността да бъде акумулирана спечелената енергия, колкото се може по-дълго до момента на нейното използване.

Внимание!
С нашите Изолационни тухли ~80% от горните средства, техники, технологии ще станат излишни, т.е. ние постигамеме повече разнообразие на формите и местоположението и
независимост от околната среда.

Ето, тези скъпи, сложни и трудоемки средства ще отпаднат - нашите Изолационни тухли ще ги направят излишни: